Черните лилии
- Автор: Бюсси Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черните лилии». Краткое содержание книги:
От прозорците на своя дом в старата мелница една възрастна дама наблюдава живота на селцето, колите на туристите, силуетите. Любимото място на Моне е пълно с гости, разхождащи се из градините, в които той е рисувал своите водни лилии. Но когато туристите си заминат, случайният посетител вижда тъмната страна на това иначе спокойно място.
Историята започва с едно брутално убийство — Жером Морвал, чиято страст към картините на великия художник се конкурира единствено със страстта му към жените, е намерен мъртъв. В джоба му е открита картичка за рожден ден с необичаен надпис: „Съгласен съм мечтите със закон да станат престъпление“.
В окото на бурята се оказват три жени: малко момиче, надарено с дарбата да рисува, изкусителна учителка, която мечтае за любов и крои планове за бягство, и възрастна дама с очи на бухал, която наблюдава и знае всичко. И разбира се, една унищожителна страст, която слага началото на поредица от престъпления.
Кой е убиецът? Какво общо има с трите жени? Слух или реалност са разказите за скрити или откраднати картини на Моне, сред които и прословутите му „Черни лилии“?
В Живерни всеки е енигма и всеки пази своята тайна, а драматичните истории разпръсват илюзиите и съживяват раните от миналото…
В следващите страници описанията на Живерни са колкото се може по-точни. Що се отнася до хотел „Боди“, потока, отклонен от река Епт, мелницата „Шеньовиер“ училището в Живерни, църквата „Сент Радегонд“, гробището, улица „Клод Моне“, улица „Шьомен дю Роа“ — Кралският път, остров „Орти“, и разбира се — къщата на Клод Моне и езерото с лилиите, всички те съществуват. Същото се отнася и за местата в съседство — Музея във Вернон, Музея на изобразителното изкуство в Руан, селцето Кошрел.
КОНКУРС „БЪДЕЩИ ХУДОЖНИЦИ“
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ЗА МЛАДИ ТВОРЦИ
Фондация „Робинсън “
Училище по изобразително изкуство, Бруклин и Академия
по изобразително изкуство на Пенсилвания, Филаделфия
Струва му се чудесна тема за начало на разговор.
— Вашите ученици имат ли желание да участват в конкурса?
Очите на Стефани блестят.
— Да, участват всяка година! Това се е превърнало почти в традиция тук. Защото Тиъдър Робинсън16 е бил един от първите американски художници, дошли в Живерни, за да рисуват с Клод Моне. Той е бил най-редовният гост на хотел „Боди“! После е станал прочут учител по изобразително изкуство в Съединените щати. Не мислите ли, че е съвсем нормално децата от Живерни да участват в конкурс, организиран от неговата фондация?
— А какво печелят наградените?
— Поне няколко хиляди долара… А и няколко седмици стаж в престижно училище по изкуствата. В Ню Йорк, Токио, Санкт Петербург… Градовете и училищата се сменят всяка година…
— Впечатляващо… А печелило ли е някога конкурса дете от Живерни?
Стефани Дюпен избухва в откровен смях и удря приятелски Серенак по рамото.
— Не! Как ви хрумна? Та в този конкурс се представят хиляди училища от цял свят! Но трябва да се опита, нали? А знаете ли, че децата на Клод Моне — Мишел и Жан — също са седели на чиновете в това училище?
— Мисля обаче, че самият Тиъдър Робинсън не се е връщал в Нормандия след онези години…
Стефани Дюпен смаяно се взира в инспектора. Отваря широко очи и на Серенак му се струва, че долавя в тях сянка на възхищение.
— Да не би в полицията да има курсове по изобразително изкуство?!
— Не. Но нали е позволено на един полицай да обича живописта?
Стефани се изчервява.
— Впечатлена съм, инспекторе…
Порцелановите й скули порозовяват като горски цветя, а върху розовото избиват две червени петна. Лилавите й очи заливат със сиянието си цялата стая.
— Имате право, инспекторе. Тиъдър Робинсън е починал на четиридесет и три години в Ню Йорк от пристъп на астма, едва два месеца след като е писал на Клод Моне, с когото са били близки приятели, че ще посети отново Живерни. Повече не е видял Франция. Наследниците му са създали фондация, както и този международен конкурс по живопис, през хиляда осемстотин деветдесет и шеста. Няколко години след смъртта му. Вероятно ви отегчавам, инспекторе. Сигурно не сте дошли, за да слушате лекциите ми…
— Въпреки това ми е приятно…
Серенак подхвърля тези думи само за да види отново как лицето й порозовява… Реакцията й надминава очакванията му.
— А вие, Стефани, рисувате ли?
Младата жена отново разперва ръце и почти докосва гърдите на Серенак. Полицаят преценява това движение като рефлекс на учителка, свикнала да се навежда над децата, за да ги гледа в очите, като им говори, да ги докосва.
Неволно ли предизвиква пожар? Серенак се надява, че не се е изчервил колкото нея.
— Не, не, не рисувам. Нямам… нямам никаква дарба.
За миг облак помрачава ириса на очите й.
— Ами вие? Не говорите като човек от Вернон! А малкото ви име? Лоренс… Не е често срещано тук.
— Права сте. Лоренс е окситанско име и отговаря на френското име Лоран. А за да бъда още по-точен, произходът ми е албигойски… Току-що ме преместиха.
— Добре дошли в такъв случай! Алби17? Значи вкусът ви към живописта идва от Тулуз-Лотрек… Всеки си има любим художник!
И двамата се усмихват.
— Отчасти… Отчасти имате право. Лотрек принадлежи на албигойците, а Моне — на нормандците…
— А знаете ли какво е казвал Лотрек за Моне?
— Сигурно ще ви разочаровам, но дори не знаех, че са се познавали.
— О, да! Познавали са се. Само че Лотрек е смятал импресионистите за грубияни. Дори е нарекъл Клод Моне „глупак“, да, употребил е точно тази дума, защото според него е пилеел таланта си, като рисувал пейзажи, вместо да създава потрети!
— Направо е извадил късмет, че е умрял, преди да види как Моне се превръща в отшелник и повече от тридесет години рисува само водни лилии…
Стефани избухва в откровен смях.
— Това е само една гледна точка. В действителност Лотрек и Моне са имали съвсем различни съдби. Лотрек е предпочел да води повърхностен живот, изпълнен с разврат, и се е стремял да улови похотта в човека. А Моне е избрал дълъг, изпълнен със съзерцание на природата живот.
16
Тиъдър Робинсън (1852-1896) — американски художник, един от първите импресионисти в Съединените щати, прекарва осем години в Живерни и е под силното влияние на Клод Моне, с когото са близки приятели. — Бел.прев.
17
Алби — град в Южна Франция, родно място на Тулуз-Лотрек. — Бел.прев.