Черните лилии
- Автор: Бюсси Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черните лилии». Краткое содержание книги:
От прозорците на своя дом в старата мелница една възрастна дама наблюдава живота на селцето, колите на туристите, силуетите. Любимото място на Моне е пълно с гости, разхождащи се из градините, в които той е рисувал своите водни лилии. Но когато туристите си заминат, случайният посетител вижда тъмната страна на това иначе спокойно място.
Историята започва с едно брутално убийство — Жером Морвал, чиято страст към картините на великия художник се конкурира единствено със страстта му към жените, е намерен мъртъв. В джоба му е открита картичка за рожден ден с необичаен надпис: „Съгласен съм мечтите със закон да станат престъпление“.
В окото на бурята се оказват три жени: малко момиче, надарено с дарбата да рисува, изкусителна учителка, която мечтае за любов и крои планове за бягство, и възрастна дама с очи на бухал, която наблюдава и знае всичко. И разбира се, една унищожителна страст, която слага началото на поредица от престъпления.
Кой е убиецът? Какво общо има с трите жени? Слух или реалност са разказите за скрити или откраднати картини на Моне, сред които и прословутите му „Черни лилии“?
В Живерни всеки е енигма и всеки пази своята тайна, а драматичните истории разпръсват илюзиите и съживяват раните от миналото…
В следващите страници описанията на Живерни са колкото се може по-точни. Що се отнася до хотел „Боди“, потока, отклонен от река Епт, мелницата „Шеньовиер“ училището в Живерни, църквата „Сент Радегонд“, гробището, улица „Клод Моне“, улица „Шьомен дю Роа“ — Кралският път, остров „Орти“, и разбира се — къщата на Клод Моне и езерото с лилиите, всички те съществуват. Същото се отнася и за местата в съседство — Музея във Вернон, Музея на изобразителното изкуство в Руан, селцето Кошрел.
Серенак влиза в една стая. Интериорът е класически, но малко натруфен със скъпи, но разностилни дрънкулки. Вниманието на посетителя е привлечено от десетина картини, всичките оригинали. Доколкото Серенак има представа, сред тях са творби на няколко творци, които напоследък се радват на успех и имат стойност — и художествена, и финансова: Гребонвал13, Ван Мюдцер14, Габар15… Очевидно Морвал е притежавал едновременно и добър вкус, и усет за инвестиции. „Ако вдовицата успее да разкара лешоядите, които сто на сто ще надушат далаверата, нуждата скоро няма да я навести“, разсъждава инспекторът.
Серенак сяда, но Патрисиа не стои на едно място, а ходи нервно насам-натам и реди безупречно подредените предмети. Облечена е в пурпурен тайор, който идеално контрастира с гладката й, доста мургава кожа. Според Серенак е на около четиридесет години, може би и по-млада. Не би я нарекъл красива, но пък малко скованите движения и сдържаното поведение й придават чар. По-скоро класически тип, отколкото дама от класа, решава полицаят.
— Инспекторе, сигурен ли сте, че става въпрос за убийство? — Гласът й е рязък и малко неприятен. — Разказаха ми всички подробности — продължава тя. — Не е ли възможно да е било нещастен случай? Да е паднал върху остър камък и да се е удавил…
— Защо не, госпожо? Всичко е възможно. Ще трябва да изчакаме доклада на съдебните лекари и специалистите. Но на сегашния етап от разследването, принуден съм да кажа, че това е най-вероятната причина. Поне за момента…
Патрисиа тормози между пръстите си изящна статуетка на ловуващата Диана, която украсява един шкаф. Статуетката е бронзова. Серенак продължава разговора, задава въпроси. Патрисиа Морвал отговаря съвсем кратко, почти съска. Рядко с повече от три думи. Все едни и същи, само леко променя тона си. Повишава глас там, където пада ударението на думата.
— Имаше ли неприятели?
— Не, не, не.
— А да сте забелязали напоследък нещо по-особено?
— Не и не.
— Къщата ви изглежда огромна. Съпругът ви тук ли живееше?
— Да. Да… И да, и не…
Серенак не й дава възможност да се окопити, а и този път не е успял да схване нюанса.
— Трябва да ми кажете още някои неща, госпожо Морвал…
Патрисиа Морвал отговаря, като разчленява сричките, сякаш ги реже с нож.
— Жером бе рядко тук през седмицата. Има апартамент непосредствено до кабинета си. В Шестнадесети район, на булевард „Сюше“.
Инспекторът си записва адреса и се сеща, че апартаментът е на две крачки от музея „Мармотан“. Със сигурност не е съвпадение.
— Съпругът ви спеше ли често другаде?
Мълчание, последвано от „да“.
Нервните пръсти на Патрисиа Морвал пренареждат букет от наскоро откъснати цветя във висока ваза с японски орнаменти. В главата на Серенак минава натрапчивата мисъл, че тези цветя ще увехнат, ще умрат и смъртта ще се настани в салона, а прахът на времето ще полепне върху хармонията от цветове.
— Имате ли деца?
— Не.
След известно време следва нов въпрос:
— А съпругът ви има ли свои деца?
Патрисиа Морвал се колебае и гласът й спада с цяла октава.
— Не.
Серенак не бърза. Вади от джоба си ксерокопие на пощенска картичка — репродукцията на една от картините с водни лилии на Моне, която намериха в джоба на Жером Морвал. Подава я на вдовицата. Патрисиа Морвал е принудена да прочете двете изречения, написани на ръка… ЕДИНАДЕСЕТ ГОДИНИ. ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!
— Намерихме я в джоба на съпруга ви — уточнява инспекторът. — Може би имате братовчед? Деца на приятели? Деца на ваши близки? Вашият съпруг е посветил тази картичка на някого.
— Не, не се сещам. Повярвайте ми.
Серенак оставя известно време за размисъл на Патрисиа, после пита:
— Ами този цитат? Познат ли ви е?
Очите им се плъзват едновременно към долния край на картичката и двамата прочитат странните думи: Съгласен съм мечтите със закон да станат престъпление.
— Наистина нямам представа, инспекторе…
Безразличието й изглежда напълно естествено, непресторено. Лоренс Серенак оставя ксерокопието на масата.
— Това е копие, можете да го задържите. Оригиналът е у нас. Размислете и ако се сетите за нещо…
Патрисиа Морвал вече се движи по-малко из стаята. Прилича на муха, която е разбрала, че не може да избяга от затворения буркан. Серенак продължава да разпитва:
— Съпругът ви имал ли е някакви неприятности? Например в работата. Операция, която не е протекла добре, недоволен пациент… Или някакво оплакване?
13
Вероятно Елен Гребонвал — съвр. фр. художничка, автор на много картини с абстрактни сюжети и изпълнение. — Бел.прев.
14
Вероятно съвременният белг. художник, подписващ се Ван Мюлдер, прочут с картините си с ориенталска тематика. — Бел.прев.
15
Вероятно Габриела Пеетерс, родена през 1936 г., наричана Габи или Габар — белг. художничка, майстор на изобразяването на хармонията на човешкото тяло. Творбите й са известни и с дръзките си цветове — Бел.прев.