По следите на злото [bg]
- Автор: (2) Крис Картер
- Серия: Робърт Хънтър #10
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-518-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По следите на злото [bg]». Краткое содержание книги:
Гарсия никога не беше виждал партньора си такъв, какъвто беше в момента. Ако не го познаваше добре, той би се заклел, че Хънтър изглежда уплашен.
И той не го разочарова, но когато предложи да се срещнат, в тона му имаше нещо — неподправена тъга, която, изглежда, извираше дълбоко от душата му. Тъга, която предполагаше, че Хънтър се е отказал от борбата и е приел съдбата си.
Един ден всичко наистина свършва.
89
— Кажи на шофьора да кара покрай Еко Парк — каза Лушън, прекъсвайки Хънтър по средата на стихотворението. — Докато стигне до булевард "Сънсет", точно пред вас.
Кожата на Хънтър настръхна. Той погледна наляво и видя, че се движат успоредно на парка. После веднага изви тяло и погледна назад. Лушън сигурно ги следеше. Нямаше как иначе да знае толкова точно къде се намират.
Усилието му обаче беше безуспешно.
Превозните средства зад тях бяха плътно наредени едно до друго и се движеха в колона. Хънтър видя само шофьора в колата непосредствено зад тях — "Мерцедес Бенц", шофиран от възрастна жена, която изглеждаше на шейсет и пет години. Хънтър инстинктивно се извъртя наляво на задната седалка и после надясно, опитвайки се види колите зад мерцедеса.
Не можа.
— Наред ли е всичко, мой човек? — попита шофьорът, който забеляза, че Хънтър се върти неспокойно на задната седалка.
— Да, всичко е наред — отговори Хънтър и се обърна напред. — Може ли да отидем до булевард "Сънсет", моля?
— Разбира се, мой човек.
90
Когато Гарсия най-после успя да завие към изход 5А, червената точка на екрана на мобилния му телефон беше минала покрай Еко Парк и бе завила наляво по булевард "Сънсет". Един повреден камион във външната лента го беше забавил значително въпреки сирената и проблясващите сини и червени светлини.
— Къде си, Питър? — попита той, след като уведоми всички за бавния си напредък.
— Настигам го — отговори Холбрук, — но също много бавно. Сега съм може би на половин час.
Карлос стискаше волана толкова силно, че кокалчетата на пръстите му бяха започнали да побеляват. Той беше най-близо до Хънтър, но дори ако пътят беше чист, пак му оставаха най-малко осемнайсет-двайсет минути до него. Ако животът на партньора му зависеше от това да стигнат до него, а Гарсия беше сигурен, че това ще се случи, все още не бяха достатъчно близо.
— Мислите ли, че трябва да изпратим две патрулни коли да ги пресрещнат? — попита той. — Все още сме твърде далеч и имам лошо предчувствие.
— Не можем — пръв отговори Уест.
— Защо? — попита Гарсия и натисна клаксона, за да привлече вниманието на шофьора на жълтия форд мустанг пред него, който, изглежда, не забелязваше проблясващите му сини и червени светлини.
Фордът най-после се дръпна встрани.
— Защото нямаме визуално потвърждение, че Робърт е с Лушън — отвърна Уест. — Те може да не са заедно в едно и също превозно средство, Карлос.
Гарсия присви очи, като се замисли за това.
— Ами ако Лушън му дава инструкции по телефона или по някакъв друг начин? — продължи Уест. — Не знаем дори дали Робърт е в своята кола.
Гарсия се беше изненадал толкова много, че проследяващото устройство на Хънтър се беше включило, и толкова много се тревожеше за партньора си, че не беше помислил за това.
— Не, не знаем — отговори той. — Но мога да разбера…
Гарсия беше прекъснат от друго постъпващо обаждане. Този път беше капитан Барбара Блейк.
— Почакай. Капитанът е на линията — каза той на Уест и прие обаждането й.
— Карлос, какво става, по дяволите? — Гласът й прозвуча по-скоро загрижено, отколкото ядосано. — С теб ли е Робърт? Един полицай току-що намери якето му, телефона, ключовете за колата, портфейла, значката и пистолета му, оставени върху предния капак на патрулна кола долу на паркинга. Какво става?
Това ясно отговори на въпроса дали Хънтър кара собствената си кола или не.
Гарсия бързо й обясни какво се е случило и добави капитан Блейк към конферентния разговор по телефона.
Тя веднага предложи да изпратят две патрулни коли до мястото, което показва червената точка.
Уест й обясни същото, което беше казал на Гарсия.
— Сега знаем, че Робърт не шофира своята кола — отвърна капитан Блейк. — Това очевидно показва, че Лушън го е хванал.
— Не непременно — отговори Уест. — Лушън може да е принудил Робърт да вземе друго превозно средство и да изпълнява инструкциите му — обясни той. — Може да го е принудил да вземе такси или дори патрулна кола. Налице ли са всичките? Проверихте ли?