По следите на злото [bg]

— Добре, и…

— На острова има няколко дървета.

— Да, знам — отговори Хънтър. Виждаше го право пред себе си. След пет крачки той стигна до брега на езерото, срещу малкия остров в средата, за който говореше Лушън. — Няма да ми кажеш, че се криеш зад едно от онези дървета, нали?

Лушън се засмя.

— Ако можех да го направя, щеше да бъде страхотно, нали?

— Да, така е.

Хънтър се огледа наоколо. Въпреки че се беше стъмнило, паркът все още беше отворен и имаше хора — някои тичаха за здраве, други разхождаха кучетата си, а трети се наслаждаваха на приятната вечер в Лос Анджелис, заобиколени от дървета и зелени площи. Нямаше следа от Лушън.

— Е, какво за острова в средата на езерото? — попита Хънтър.

— Оставих ти подарък там, — отвърна Лушън. — Зад едното дърво.

"Подарък" звучеше твърде зловещо и на Хънтър никак не му хареса.

— Какво имаш предвид под "подарък"?

— Ще видиш. Трябва да отидеш да го вземеш, но тук е уловката. Както вероятно си забелязал, пешеходният мост, който позволява достъп до острова, е затворен.

Хънтър погледна надясно и видя, че входът към малкия мост наистина е преграден. На голяма черно-жълта табела пишеше: "ОПАСНОСТ! Мостът е затворен поради ремонт. Не преминавай". Той се вгледа във водата. Разстоянието между него и острова беше десет метра и в момента езерото беше дълбоко най-малко два метра.

— Искаш да плувам дотам?

— Това е идеята, Скакалец, но преди да влезеш във водата, трябва да се съблечеш.

— Моля?

— По моите правила, помниш ли? — напомни му Лушън. — Искам да стигнеш до острова, но да оставиш дрехите си. И моля те, не забравяй, че аз те виждам, но ти не можеш да ме видиш. Едно неочаквано движение от теб и всичко свършва тук и сега.