![По следите на злото [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/8/2/po-sledite-na-zloto-bg-download.jpg)
По следите на злото [bg]
- Автор: (2) Крис Картер
- Серия: Робърт Хънтър #10
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-518-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По следите на злото [bg]». Краткое содержание книги:
Гарсия никога не беше виждал партньора си такъв, какъвто беше в момента. Ако не го познаваше добре, той би се заклел, че Хънтър изглежда уплашен.
— Помниш ли Призрака? — попита Лушън. — Той застреля партньорката ти от ФБР последния път, когато се срещнахме.
Спомените за онзи фатален ден връхлетяха Хънтър като удар в стомаха, който изкара въздуха му, и той видя като на забавен каданс цялата сцена, която се разигра пред очите му.
— Да — с мрачен глас отговори Хънтър. — Помня Призрака.
— По-рано това беше любимата ми песен — продължи да се смее Лушън. — Ако я знаеш, може да ми я изпееш. Хайде, Скакалец. Пей.
— Не я знам — отговори Хънтър.
— Добре тогава, сетих се какво ще направиш — каза Лушън след няколко секунди мълчание. — Помня какъв фанатик беше по книгите. Обзалагам се, че не си се променил, нали, Скакалец?
— Все още чета, да.
— И нещо, което помня добре от дните ни в университета, е, че знаеше наизуст повечето стихове на Едгар Алън По.
— Всичките — отвърна Хънтър. — Знам наизуст всичките стихове на По.
— Точно така, сега си спомних. Ти ми каза, че си започнал, да четеш По и други писатели, за да не мислиш за смъртта на майка си, нали така, Робърт?
Хънтър не отговори и се загледа през стъклото. В колата вляво от него имаше двама души — шофьорът, брюнетка с къса коса на трийсет и пет години, и малко момче, което седеше до нея на предната седалка. Момчето изглеждаше на седем-осем години и вниманието му беше изцяло съсредоточено в портативната видеоигра в ръцете му.
— Бас ловя, че тези зловещи стихове много допадат на дамите, нали? — попита Лушън и отново избухна в смях.
Таксито и другата кола спряха на червен светофар и момчето вдигна глава от видеоиграта и я обърна надясно. Видя Хънтър, усмихна се невинно и срамежливо помаха на детектива.
Хънтър също му помаха.
— Тогава предполагам, че проблемът е решен — каза Лушън и отново привлече вниманието на Хънтър към телефонния разговор. — Щом не искаш да пееш, тогава може да рецитираш стиховете на По. Какво ще кажеш да започнем с "Гарванът"? Това е най-известното му стихотворение, нали?
Хънтър не отговори.
— Хайде, Скакалец. Целият съм в слух.
Хънтър улови погледна на таксиметровия шофьор в огледалото за обратно виждане и повдигна вежди, сякаш искаше да каже: "Какво да направя?". Секунда по-късно той започна да рецитира "Гарванът" от Едгар Алън По.
88
Седнал зад волана на вана си, дванайсет превозни средства зад таксито на Хънтър, Лушън наблюдаваше как шофьорът излезе от Холивуд Фрийуей от изход 4А и се насочи към Еко Парк и Холивуд. Маневрата щеше да добави още десет минути към пътуването им и Лушън си помисли дали да не спомене нещо на Хънтър по телефона, но защо излишно да издаде позицията си? Не бързаше. С изключение на няколко дребни настройки, всичко друго беше на място и готово за действие. Нямаше нито пречка, нито предимство, ако стигнат до мястото по-късно, отколкото по-рано.
След убийството на родителите на Трейси Лушън прекара последните четири дни, уверявайки се, че всеки детайл на сложния му план ще се осъществи колкото е възможно по-гладко. Беше проверил и изпробвал всичко няколко пъти и едва когато остана напълно доволен, реши, че е време да го изпълни.
Един ден всичко свършва, Лушън, помисли си той, когато в главата му се оформи окончателният план. Всичко… колкото и хубаво и важно да изглежда. Винаги си го знаел. От деня, в който започна научното си изследване… от деня, в който реши да тръгнеш по този път… знаеше, че един ден ще дойде краят.
Лушън беше повече от готов за онова, което трябваше да направи. Беше обмислил множество сценарии и възможности как ще се развие планът му и дотук всичко вървеше точно по плана.
Помнеше, че когато преди няколко дни се обади на Хънтър и поиска отговор на гатанката, Хънтър го беше помолил да не използва С-4 и предложи да се срещнат очи в очи, за да сложат край на всичко.
Ако искаш да си уредиш сметките с мен… нека да го направим… ти и аз… не е необходимо никой друг да бъде замесен. Кажи ми къде и кога и ще дойда. Без подкрепления. Без номера. Давам ти думата си.
Лушън знаеше, че Хънтър отново ще поиска да го направи и да се опита да си разчисти сметките с него, за да сложат край на всичко веднъж завинаги.
Лушън никога не приемаше за даденост нищо и никого, особено човек като Робърт Хънтър. В продължение на четири години, докато учеха в университета "Станфорд", Хънтър и Лушън бяха най-добри приятели и неразделни. Въпреки че от онези дни бяха изминали много години, Лушън много добре познаваше характера на приятеля си. Той разбираше принципите му и знаеше какви ценности отстоява Хънтър. Тези качества на личността рядко се променят с времето и затова Лушън разчиташе Робърт отново да отправи предложението си.