![По следите на злото [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/8/2/po-sledite-na-zloto-bg-download.jpg)
По следите на злото [bg]
- Автор: (2) Крис Картер
- Серия: Робърт Хънтър #10
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-518-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По следите на злото [bg]». Краткое содержание книги:
Гарсия никога не беше виждал партньора си такъв, какъвто беше в момента. Ако не го познаваше добре, той би се заклел, че Хънтър изглежда уплашен.
— Идва към мен — каза той по телефона.
— Стой там — отговори Уест. — Ако стигне до теб, пропусни го. Не е необходимо да го следваш твърде отблизо. Имаме го на приложението за проследяване, затова няма да се измъкне. Ако мине покрай теб, изчакай петнайсет, може би двайсет коли между вас. Последното, което искаме в момента, е Лушън да разбере, че го следим, но си отваряй очите. Виж дали ще можеш да забележиш в какво превозно средство са те.
— Ще се опитам — отговори Гарсия. — Ти на какво разстояние си, Питър? — попита той Холбрук, тъй като знаеше, че Уест е твърде далеч, за да разчита на него.
— Аз все още съм на трийсет и пет минути — отвърна Холбрук.
Карлос се облегна назад на седалката и въздъхна дълбоко, без да откъсва очи от екрана на телефона си. Приложението за проследяване показваше и действителното разстояние между червената и синята точка — един километър и деветстотин метра.
Гарсия изви тяло, за да погледне назад. По това време на вечерта движението по Холивуд Фрийуей беше бавно и това не беше лошо, като имаше предвид ситуацията, в която се намираха. Очите му се върнаха на екрана на телефона. Червената точка беше на един километър и шестстотин метра от него.
Сърцето му започна да бие по-бързо и дланите му се изпотиха.
— Отваряй си очите на четири, Карлос — повтори Уест. — Опитай се да забележиш колата.
— Да — отговори Гарсия. — Не съм забравил.
Един километър и триста метра.
— Няма да те изпусна, Робърт — тихо каза той.
И в същия момент Карлос видя, че червената точка зави надясно, излезе от изход 4А и се насочи на север, към Еко Парк и Холивуд.
— Мамка му! — възкликна той.
— Завиха, преди да стигнат до теб ли? — попита Холбрук, който не познаваше добре улиците в Лос Анджелис.
— Да — отвърна Гарсия и сложи телефона в държача на таблото. — На осемстотин метра от мен. Не мога да се върна по магистралата, но мога да изляза през изход 5А, който е пред мен. Така ще стигна до булевард Норт Рампант. Оттам мога да се отправя на изток към Холивуд. Ще ги проследя оттам.
Карлос включи сирената, подкара колата и след по-малко от две минути излезе от Холивуд Фрийуей през изход 5А.
Червената точка на екрана на телефона му продължи да се движи на север по авеню "Еко Парк", докато стигна до булевард "Сънсет" и после зави наляво.
— Къде отиваш, по дяволите, смахнат шибаняко? — процеди през зъби Гарсия. — Къде отиваш, да те вземат мътните?
87
Слънцето се беше скрило зад хоризонта, когато таксито на Хънтър пое по Холивуд Фрийуей — четири ленти, претъпкани с превозни средства.
— Съжалявам за това, мой човек — каза шофьорът и повдигна рамене. — Трябваше да минем по авеню "Норт Боудри". Тази магистрала е кошмар по това време. Бързаш ли?
— Бързам ли? — Въпросът на Хънтър беше отправен към Лушън.
— Не — отговори Лушън. — Кажи на шофьора, че може да се бави колкото иска. Ти плащаш.
— Не бързам — отвърна Хънтър.
— Наближаваме изход 4А — каза шофьорът. — Скоро ще се измъкнем от този ад.
— Чудесно — съгласи се Хънтър.
— Не бъди толкова мълчалив, Скакалец — обади се Лушън. — Продължавай да говориш, за да знам, че не опитваш нещо.
— Какво бих могъл да опитам, Лушън? Седя на задната седалка на такси. Нямам телефон… нито оръжие… Какво бих могъл да опитам?
Шофьорът чу думата "оръжие" и бързо надникна през рамо към пътника на задната седалка.
— Ти винаги си бил много умен и изобретателен, Скакалец. Няма да рискувам.
— Дадох ти думата си, нали?
— Прости ми, ако не ти вярвам сто процента, Скакалец.
— Добре. Какво искаш да кажа?
— Ами да видим… — Лушън замълча, сякаш се опитваше да измисли нещо. — О, сетих се. Повтаряй след мен… Готов ли си?
Хънтър зачака.
— Ти си моят огън.
— Моля?
— Повтаряй след мен, Скакалец. Ти… си… моят… огън.
Хънтър поклати глава и повтори думите на Лушън.
— Моето единствено желание.
— Моето единствено желание.
Шофьорът погледна Хънтър в огледалото за обратно виждане и се намръщи озадачено.
— Повярвай ми, когато казвам.
— Повярвай ми… — Хънтър млъкна и се намръщи още повече от шофьора. — Това не е ли текстът на песен на "Бекстрийт Бойс"?
Лушън се засмя гръмогласно, сякаш беше чул най-смешния виц на света.
— Човек не може да те заблуди, нали, Скакалец?
Таксиметровият шофьор поклати глава и отново насочи вниманието си към пътя.