По следите на злото [bg]

— Един чисто гол надрусан тип? — усмихна се жената. Гласът й беше провлечен от марихуаната. — Да. Той се съблече чисто гол ей там. — Тя посочи мястото, където беше стоял Хънтър. — Скочи във водата и заплува към острова.

— Скочил е гол във водата и е заплувал към острова? — На лицето на Гарсия се изписа изненада.

— Точно така — потвърди жената. — Вероятно беше пушил нещо, но беше доста надрусан. Искаш ли да пробваш? — Тя предложи джойнта на Гарсия. — Добро качество е.

— Не, благодаря. Мъжът върна ли се от острова?

— Доколкото видяхме, не.

Гарсия им благодари и отново заговори по телефона.

— Робърт е скочил гол във водата и е заплувал към острова в средата на езерото — съобщи той на другите.

— Какво? — едновременно попитаха капитан Блейк, Холбрук и Уест.

— Току-що говорих с едни хора, които седят на пейка срещу езерото — обясни Гарсия. — Те ми казаха, че са видели мъж, отговарящ на описанието на Робърт, да се съблича чисто гол, да скача във водата и да плува към острова в средата на езерото, който виждате на картата.

— Плувал е към острова? — попита капитан Блейк. — Защо не е използвал пешеходния мост?

— Преграден е — отговори Гарсия, обръщайки се да види моста. — Поради ремонт.

— И после какво? — попита Уест. — Върнал ли се е? Или е доплувал до другата страна на езерото? Още ли е на острова? Какво е направил?

— Не знам — отговори Гарсия и забърза обратно към езерото. — Хората, с които говорих, казаха, че не са го видели да се връща. — Той започна да обикаля брега, оглеждайки острова, който в най-широката си част беше двайсет метра, а в най-дългата — четиридесет. Островът беше малък и беше трудно да се види в мрака и през дърветата, но Гарсия не забеляза следа от Хънтър никъде, нито на острова, нито встрани от него. — Няма го — потвърди той със свито сърце. — Робърт е изчезнал. Току-що обиколих целия остров от брега. Гледах навсякъде. Няма следа от Робърт.

— Но провери ли на самия остров? — настоя капитан Блейк. — На земята, зад някое дърво. Може да е повален в безсъзнание или… — Тя си помисли за нещо по-лошо, но се въздържа и не го изрече.

— Капитане, Робърт не е тук — увери я Гарсия. Буцата, която се беше надигнала в гърлото му, заплашваше да го задави. — Робърт го няма. Изпуснахме го. Играта свърши.