По следите на злото [bg]

— Трябва ли да ти вярвам?

— Нямам. — Хънтър вдигна ръце над главата си и бавно се завъртя, за да покаже гърба и кръста си.

Една майка, която водеше за ръката осемгодишната си дъщеря, се намръщи, когато видя лудия човек с вдигнати ръце, който бавно се въртеше на улицата, и прекоси на другия тротоар, за да не мине покрай Хънтър.

— Кобур на глезена? — попита Лушън.

Хънтър надигна крачолите на джинсите си, за да покаже глезените си. Нямаше оръжие.

— Детектив без резервно, оръжие — каза Лушън. — Тъй като знам, че изобщо не си тъп, това трябва да означава, че си много сигурен в себе си, Скакалец.

Хънтър намери забележката за прекалена, като имаше предвид, че е изречена от устата на Лушън.

— Добре. — Гласът на Лушън прозвуча доволно. — Остави якето и кобура с пистолета. Пусни ги на земята.

Хънтър поклати глава.

— Не мога да хвърля оръжието си на улицата.

— По-добре направи каквото ти казвам или разговорът свършва, Робърт.

— Няма да го оставя на улицата, Лушън. Може да го намери някой. — Хънтър се обърна да погледне зад себе си. — Погледни зад мен, точно до входа на паркинга на Главното управление. Вдясно има патрулна кола. Ще оставя пистолета си върху предния капак. Така ще го намери някое ченге, не цивилен.

Мълчание.

— Хайде, Лушън, това не е номер.

— Е, добре — най-после се съгласи Лушън. — Само се отърви от него.

Хънтър уви кобура с оръжието в якето си, върна се на паркинга на ГУП и ги остави върху предния капак на патрулната кола.

— И сега какво?

— Сега ще тръгнем, но няма да вземеш твоята кола. Спри такси.

Сега Хънтър разбра защо са му нужни парите.

Той отново излезе на Западна първа улица и само след няколко секунди спря такси — жълта "Тойота Камри".

— Добре — каза Хънтър. — Къде отивам?

Таксиметровият шофьор, американец от Ямайка на четиридесет и пет години, го погледна в огледалото за обратно виждане.

— Мен ли питаш, мой човек?

Хънтър посочи мобилния телефон до ухото си.

— Ха, какво старо нещо — засмя се шофьорът, когато видя телефона.

Хънтър не обърна внимание на забележката.

— Накъде, Лушън?

— Ами чакай да си помисля… — отвърна Лушън. — Какво ще кажеш за Еко Парк? Харесвам това място.

Еко Парк беше гъсто населен квартал, в средата на който имаше езеро със същото име. Намираше се северно от центъра на Лос Анджелис.

Хънтър кимна и каза на шофьора къде да го закара.

— На някое определено място ли, мой човек?

Лушън чу въпроса.

— Където и да е в квартала. Ще ти дам нови указания, когато стигнеш до там.

Шофьорът зави по Норт Бродуей.

След по-малко от километър и половина той отново зави, за да се включи в Холивуд Фрийуей, и се отправи на северозапад, по посока на мястото, където беше спрял Гарсия.