![По следите на злото [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/8/2/po-sledite-na-zloto-bg-download.jpg)
По следите на злото [bg]
- Автор: (2) Крис Картер
- Серия: Робърт Хънтър #10
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-518-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По следите на злото [bg]». Краткое содержание книги:
Гарсия никога не беше виждал партньора си такъв, какъвто беше в момента. Ако не го познаваше добре, той би се заклел, че Хънтър изглежда уплашен.
— Тайлър — отговори Гарсия и спря на аварийната дента.
— Карлос, с Робърт ли си? Той не отговаря на телефона си.
— Да, знам. Току-що се опитах да му се обадя и не, не съм с него. Вече не. Но бях преди десетина минути.
— Тогава сигналът е реален?
— Не съм сигурен.
— Мамка му! Движи се — извика Уест. — Проследяващото устройство се движи.
Карлос погледна екрана на мобилния си телефон. Приложението за проследяване се състоеше от карта, червена точка и синя точка. Червената точка беше устройството в джоба на Хънтър. Синята точка показваше местоположението на телефона, който активираше приложението, в случая — телефонът на Гарсия. На неговия екран червената точка току-що зави по Западна първа улица към Норт Бродуей.
— Да ме вземат дяволите — прошепна Карлос.
— Трябва да предположим, че това се случва реално, на живо, и че Лушън е хванал Робърт. Ти каза, че си бил с него само преди десетина минута. Къде си сега?
— На Холивуд Фрийуей, североизточна посока, наближавам изход 5А.
Последва кратко мълчание.
— Добре. Стой там няколко секунди. Има вероятност Робърт да поеме по изхода на Норт Бродуей към Холивуд Фрийуей и да се отправи към теб.
— Ами ти, Тайлър? — попита Гарсия. — Къде си?
— Там е проблемът — отговори Уест. — Аз съм в Санта Барбара.
— Санта Барбара? Какво правиш там, по дяволите?
— Бях в съда — обясни Уест. — Давах показания по един предишен случай. Все едно, в момента пътувам, но ще ми отнеме два часа да стигна до центъра на Лос Анджелис.
Ново пиукане на телефона на Гарсия извести друго обаждане — от специален агент Холбрук.
— Тайлър, остани на линия — каза Гарсия. — Обажда се Питър. Ще превключа на групов разговор.
— Карлос, какво става, по дяволите? — попита Холбрук две секунди по-късно.
— Случва се наистина, Питър — каза Уест. — Робърт не отговаря на телефона си и се движи. Трябва да предположим, че Лушън го е хванал.
— Добре — отговори Холбрук.
Гарсия каза на Холбрук къде се намира.
— По дяволите! — отвърна Холбрук. — Аз съм на четиридесет и пет минути от теб, но идвам.
— Не прекъсвайте — каза им Карлос. — Ще координираме действията си в движение.
— Прието — отговориха едновременно Уест и Холбрук.
85
— Добре, да тръгваме — каза Лушън.
Хънтър не очакваше този отговор. Предполагаше, че Лушън ще каже: "Ще ти се обадя по-късно".
— Сега ли? — попита той.
— Какво? Твърде скоро ли е за теб?
Хънтър си пое дъх.
— Не, всичко е наред.
Когато тръгна от паркинга на ГУП към Западна първа улица, Хънтър невинно пъхна лявата си ръка в левия джоб на джинсите си и включи проследяващото устройство.
— Щом ще правим това, Робърт, ще бъде по моите правила. Нарушиш ли някое от тях, затварям и никога повече няма да ме чуеш, но ти обещавам, че преди да напусна Лос Анджелис, това, което направих в този град, ще бъде като детска игра в сравнение с онова, което съм замислил. Разбрахме ли се?
Хънтър знаеше, че няма друга възможност за избор.
— Ти го предложи, Робърт.
— Разбрахме се — съгласи се Хънтър. — По твоите правила.
— Хубаво — отвърна Лушън след няколко секунди размисъл. — Затова слушай. Първо правило: не затваряй по никаква причина. Дръж телефона до ухото си, докато се срещнем. Никакви изключения.
— Ще издържи ли батерията? — попита Хънтър.
Лушън се изсмя.
— Това е телефон от 1998 година, Робърт. Тогава батериите издържаха цяла седмица, помниш ли? Ще издържи. Повярвай ми. Второ правило: правиш каквото ти кажа. Без въпроси. Без да спориш. Трето правило: ако дори се усъмня, че някой те следва, разговорът свършва и знаеш какво ще се случи после, нали?
Хънтър видя шестнайсетгодишно момче, което говореше по телефона си, в края на улицата. Нямаше как да е Лушън.
— Да, знам — отговори той.
— Добре. Готов ли си?
Не, Хънтър не беше готов, но имаше ли друга възможност за избор?
— Готов съм, предполагам.
— Тогава нека да играем, Скакалец. Детективската ти значка? — попита Лушън. — Закопчана ли е на колана ти?
Хънтър погледна надолу към кръста си.
— Да.
— Махни я и я сложи в джоба на якето си. Веднага.
Хънтър изпълни заповедта.
— Портфейлът ти. Къде е?
Хънтър се намръщи.
— В джоба ми.
— На джинсите или на якето?
— Якето.
— Използвай лявата си ръка и го извади, бавно и внимателно… и да, Робърт, виждам те — черно яке, черни джинси, тъмносиня риза, стоиш на Западна първа улица, точно пред входа на Главното управление на полицията, и оглеждаш улицата, сякаш ще можеш да ме видиш.