Хилядният етаж [bg]

— И така, Ерис, разкажи ми за апартамента ви.

— Нашия апартамент ли?

— Където живеете сега с майка ти. Не е достатъчно просторен за двете ви.

— Не е голям — призна Ерис.

— На кой етаж е?

— На сто и трети.

Той пребледня.

— Господи. Не предполагах, че е толкова зле. — На Ерис не и допадна отвращението в гласа му, но предпочете да не се задълбочава. — Горката Каролайн — каза той почти на себе си.

Сервираха им ордьоврите. Баща й продължи да я разпитва: за майка й, за живота им долу, за училище, дали се е чувана с Евърет Радсън. Ерис отговори на всичките му въпроси, като се чудеше накъде бие. Може би откачената мисъл, която й беше хрумнала, не беше чак толкова откачена. Може би той наистина щеше да предложи да започнат да прекарват известно време заедно, всички, като семейство. Замисли се над тази възможност и си каза, че не е съвсем против — макар че отначало й се стори странно да признае пред всички, че е роднина на Лида. Дори обаче той да намекваше за нещо подобно, не го каза.

Най-сетне приключиха с вечерята и сервитьорът дойде, за да вдигне чиниите.

— Благодаря — обади се тя, когато баща й наведе глава, за да плати. Смъкна шала на раменете си, за да се стопли. — Ще се постарая да доведа мама следващия път. — Каза го, макар да беше изненадващо приятно да е сама с баща си цялата вечер.

— Ерис — тихо каза той. — Не съм сигурен, че ще има следващ път.

— Какво?

Той сведе поглед към покривката и тя веднага забеляза как лицето му помръкна.

— Много ми беше приятно да прекараме известно време заедно, Ерис, честна дума. Горд съм, че си станала прекрасна млада дама. Много приличаш на майка си на същата възраст. — Той стана по-строг. — Ще те излъжа обаче, ако кажа, че новината не ми подейства като шок. Не е много разумно да се виждаме, особено на обществени места.

Ерис неочаквано усети, че въздухът не й достига.

— Защо? — успя да промълви.

— Тези взаимоотношения са деликатни — заяви господин Коул. — Усложняват нещата и за мен, и за майка ти, и за теб.

— И за семейството ти — вметна Ерис, когато най-сетне разбра. — Съпругата ти, Джейми. И Лида.

Той примигна, после призна:

— Да, така е. Не искам те да разбират, по очевидни причини. Сигурен съм, че разбираш.

Ерис наистина разбираше. Двете с майка й бяха мръсната тайна, който той искаше да замете под килима.

— Сега, за финансовия въпрос — продължи той, гласът му бе като на типичен бизнесмен. — Вече обсъдих този въпрос с майка ти, въпреки че тя не ми каза колко зле са нещата при вас. — Не са чак толкова зле, искаше да каже Ерис, когато гордостта й надигна глава. На фона на всичко се справяме доста добре. — Прехвърлям огромна сума на твоя сметка, както и по сметката на майка ти, ще ви плащам и ежемесечни суми. Парите вече са депозирани, ако искаш да провериш.