Натрапчиви мисли за петък [bg]

— Тя е доста резервирана по въпроса.

— И така, защо разговарям с вас?

— Имате дебело полицейско досие. В него е описана и кратката ви кариера като консултант в лондонската полиция.

— Не особено успешна кариера.

Левин се усмихна.

— Това е въпрос на интерпретация.

— Е, тогава едва не ме убиха, а ето че сега комисарят иска да ме вкара в затвора. Моля да ме извините, ако ви звуча песимистично.

— Какво ще кажете да работите за мен?

Фрида се беше загледала в сергиите отдолу, но сега извърна глава към Левин. Поведението му беше някак лежерно, сякаш никога не беше напълно сериозен. Но в погледа на сивите му очи имаше хладина и това го правеше непроницаем.

— Кой всъщност сте вие?

— Какво ви казах, когато се видяхме преди?

— Казахте, че сте изпратен от Министерството на вътрешните работи.

— Да приемем, че е така.

— Не ми е ясно какво значи това.

— Това значи, че мога да анулирам всяка възможност да бъдете изправена пред съда.

— В замяна на какво?

— В замяна на това да бъдете на мое разположение.

— На разположение за какво?

— Да вършите това, което наистина умеете да вършите.

— Бихте ли се изразили по-конкретно?

— Не и на този етап.

Долу на улицата един велосипедист криволичеше несигурно между сергиите, а от дръжките на колелото му висяха пълни торби.

— Не — каза твърдо Фрида. — Не мога да направя подобно нещо. Съжалявам.

Левин свали очилата си и ги изтри в не особено елегантната си раирана вратовръзка.

— Има и нещо друго.

— Какво е то?

— Отнася се за вашия приятел Карлсън.

— Какво за него?

— Той се е намесил в криминално разследване. И него също го заплашва затвор. При него нещата са доста по-сложни, отколкото при вас. Той е офицер от полицията, а съдиите са много чувствителни, когато става дума за основите на правосъдието.

Фрида го изгледа остро.

— Ако можете да помогнете на Карлсън да се измъкне, тогава… — Тя се замисли за момент.

— Тогава какво?

— Тогава ви дължа услуга.

— Услуга — каза Левин. Той сложи обратно очилата си. — Прекрасно. Това ми харесва. — Той й се усмихна лъчезарно, но очите му останаха студени. — Вие, разбира се, знаете, че услугата е опасно нещо. — Левин протегна ръката си и тя я пое, но веднага я пусна.

— Как да позная, че сте добър човек? — попита тя.

— Спасявам ви от затвора. Спасявам главен криминален инспектор Карлсън от затвора и го връщам обратно в Лондонската полиция. Това не ме ли прави добър човек?

— Не е задължително.