Последната императрица [bg]
- Автор: Райд Кристофер
- Серия: Надзирателят #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-562-5
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Последната императрица [bg]». Краткое содержание книги:
Заплетен трилър, съчетаващ исторически факти и ярки персонажи. Дейли Телеграф
— Трябва да се намесиш — настоятелно каза Рандъл. — Ако съюзниците наистина се намират на един оръдеен изстрел от Пекин, ситуацията е по-тежка, отколкото си представях.
— Ти ми каза, че знаеш как да ги победиш! — процеди през зъби Цъ Си. — Но явно знаеш само как да отслабиш положението ми — и това на империята Цин.
Рандъл зае дзен позата пред Цъ Си.
— Тук съм, за да ви служа, императрице. Кълна се в предците си. Сгреших снощи, но никога вече няма да го направя.
Той започна да изпълнява 108-те пози от Залата на дървените хора, като с всяко копринено движение повтаряше думите на учителя си Лъ Дан — „Дао… Тиен… Ди… Гиан… Фар“. Между всяка дума поемаше дълбоко дъх.
Път… Небе… Земя… Водачество… Закон.
— Това са принципите, по които живея — почти напевно каза той.
Цъ Си гледаше в захлас майсторското представление на шаолинско кунгфу. Беше прекарала целия си живот заобиколена от майстори на бойните изкуства, но никога не бе виждала подобна прецизност. В рамките на Забранения град императорът беше обучил мнозина войни евнуси, полумъже, които имаха само три цели в живота си — да изпълняват заповедите на императора, да убиват в негово име и да пазят наложниците от непокътнатите мъже. И макар да се посвещаваха изцяло на бойните изкуства, Цъ Си никога не бе виждала подобна сила и красота, на каквито бе свидетел сега.
През следващите петнайсет минути Рандъл мина през всички движения, след което спря, поклони се на императрицата на Западния дворец и отново зае дзен позата.
— Всичките ми умения са на ваше разположение — каза той. — Тук съм, за да ви помогна да защитите Забранения град и да се погрижа Тун Чъ да седне на Драконовия трон.
Цъ Си се изправи на крака и лъчите на изгряващото слънце осветиха лицето й. Зад нея ярките стени на двореца подчертаваха абаносовата й коса. Накрая тя каза:
— Намираме се в много сериозна ситуация, Рандъл Чен. Какъв ще бъде следващият ни ход?
— Трябва да заръчате на принц Кун да прати делегация с бяло знаме при лорд Елгин. Заедно със знамето трябва да има и писмо, написано от собствената му ръка. То трябва да уведоми лорд Елгин, че дори един-единствен снаряд да улучи външните стени на Пекин, Хари Паркс и хората му ще умрат от мъчителна смърт, преди да е произведен втори изстрел. И да потвърди, че Синът на небето ще се съгласи на прекратяване на огъня, ако французите и британците незабавно върнат крепостите Дагу и напуснат Китай.
— Това е нелепо искане — каза Цъ Си. — Те никога няма да се съгласят.
— Тактиката е добра — отвърна Рандъл. — Подобен ултиматум ще обърка лорд Елгин и за момент ще настъпи патова ситуация.
— Но ултиматумът може и да прекърши търпението му като суха вейка и да го накара да атакува града незабавно — рече тя.
Рандъл пристъпи абсолютно безшумно към императрицата по полирания мрамор.
— Един водач трябва да обмисли всичко, преди да влезе в сражение. И най-вече да обмисли позицията на врага, като реши как би постъпил самият той, ако се озове в същото положение. Когато го направи, ще бъде подготвен за реакцията му. С тази демонстрация на абсолютна самоувереност лорд Елгин ще започне да се съмнява в нашите позиции и без моите съвети ще бездейства. Той няма абсолютно никакъв начин да научи каква сила или слабост се таи зад стените. И ще се бои, че съм с вас и ви посочвам неговите слаби места.
Цъ Си кимна едва-едва.
— Започвам да разбирам плана. Но ако сме толкова силни, защо да предупреждаваме лорд Елгин, че Хари Паркс ще умре, ако той атакува?
— Това е застраховката ни — отвърна Рандъл. — И най-вече заплахата подкрепя намеците ни, че сме силни. Самият лорд Елгин би постъпил точно така, ако беше на нашето място.
— Щом планът е толкова чудесен, защо не го приложихме вчера, преди варварите да стигнат на един хвърлей от стените на великия град?
— Лорд Елгин и хората му стигнаха по-далеч, отколкото съм си представял, че ще успеят — отвърна Рандъл. — Неговите действия предизвикват нашите. Ако беше по-далеч, планът ни би могъл да се изтълкува като слабост. Фактът, че сме го оставили да се приближи толкова, преди да извадим коза си, е огромно преимущество за нас. Не забравяйте, императрице. Този наш план няма да спечели войната, а само ще ни даде време да излекуваме ранените, преди да бъдат върнати на лорд Елгин. Едва тогава могат да започнат преговорите и да се постигнат положителни резултати за вас и за Цин.