![Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/3/4/ricaryat-na-shalion-paladin-of-souls-bg-download.jpg)
Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Шалион #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]». Краткое содержание книги:
Млъкна, пое си дълбоко дъх и огледа потресените лица, които я гледаха на свой ред с разширени очи. Нито един от присъстващите, осъзна тя и потръпна зиморничаво, не я гледаше така, сякаш е полудяла. Всички я гледаха така, сякаш очакваха да им каже какво да направят.
Откъм арката се чуха тежки стъпки. Иста вдигна очи — беше лорд Арис, който забави крачка, после я видя заедно с малката и свита и тръгна към тях. Спря и се поклони, после застина под смутените погледи на новите си гости.
— Лорд Арис. — Иста кимна в отговор на поклона му. — Тъкмо уведомявах временния капитан на ескорта си и моя духовен наставник за истинското положение на нещата тук, в Порифорс. Необходимо е да знаят, за да ме пазят и съветват по най-добрия начин.
— Разбирам. — Той успя да превърне гримасата си в куха усмивка. Млъкна за миг, сякаш се чудеше какво да каже — да се извини, че е мъртъв, може би? — после, явно надвит от собственото си недоумение, премина към по-непосредствени проблеми: — Пратих съгледвачите си на оглед, но още не са се върнали. Пленниците ни не бяха много общителни, но изглежда, групата им е била авангард на по-голяма войска, чиято задача е да прекъсне комуникацията между Порифорс и Оби. И че нападението над ди Гура и свещения е било прибързано, но в какъв точно смисъл така и не успяхме да изтръгнем от тях, въпреки цялото си старание. Взимаме предпазни мерки — затваряме цистерните, предупредили сме града, пратихме и конници, които да предупредят по-отдалечените села. Хората ми по границата не донасят нищо за джоконска войска, но… през последните няколко дни занемарих задълженията си.
Иста стисна притеснено устни.
— Нападение от Джокона? Защо точно сега?
Той сви рамене.
— Закъсняло отмъщение за смъртта на княгинята? Очаквахме го по-рано. Или… не толкова закъснял опит да си върнат ценна плячка, изгубена наскоро. — Погледът му тежеше от мрачни предчувствия.
Въпреки жегата Иста потръпна.
— Ако имах избор, не бих донесла такава неприятност никому, най-малко на вас. Може би… трябва да се преместя в Оби. — Да избяга? Примамливо разумна алтернатива, типична за страхливец. Да напусне замъка, да обърне гръб на проблема, да изостави тези отчаяни, посърнали души да потънат под растящата тежест на собствените си грешни преценки, нещастие и любов… би могла да избяга. Би могла.
— Може би. — Той й кимна неопределено. — Но само ако сме сигурни, че пътят е безопасен, в противен случай ще ви тикнем право в ръцете на джоконците, на тепсия. Следобед пак трябва да изляза на обход — не мога да спра сега. Трябва да го разберете — добави натъртено той. — Не бива да ме спирате сега.
— Понеже и без това не знам как — въздъхна тя, — засега не ви грози такава опасност. За друго не мога да гарантирам.
— Ще трябва да подремна, съвсем малко…
— Илвин трябва да се нахрани, особено сега — разтревожено каза тя.
— Не съм си и помислял да му отнема тази възможност. Но първо бих искал да видя раната му.
— Да, това би било разумно.
Той, изглежда, очакваше да го придружи, така че Иста стана и го последва по стълбите, а хората й тръгнаха след тях с неприкрито любопитство. Появата на толкова много хора стресна Горам и Иста се опита да го успокои с няколко тихи думи. По-голяма утеха май му донесе Лис, която го потупа мило по рамото. По нареждане на марша Горам свали новата превръзка на Илвин. Арис огледа раната бързо, опитно и навъсено. Фойкс и ди Кабон проточиха плахо шии да зърнат окървавения прорез в туниката на Арис, когато той се наведе над притихналия си брат. Когато маршът се обърна, те се струпаха до леглото да чуят прошепнатото обяснение на Лис.
Ръката на Арис се стисна до побеляване върху дръжката на меча му и той прошепна на Иста, с която стояха малко встрани:
— Признавам, че дори се зарадвах в някаква степен на джоконците. Мисля, че някаква част от мен бе започнала да се надява на по-добра смърт. Не толкова… позорна като първата, смърт, която да не посрами бащината ми чест. Сега разбирам, че и този план е неосъществим.
— Да — каза Иста.
— Имам чувството, че съм се изгубил в някакъв тъмен и страшен лабиринт, от който няма излизане.
— Да — каза Иста. — Но… поне вече не сте сам в лабиринта.
Усмивка пробяга по устните му и той й стисна ръката за миг.
— Така е. Откакто боговете ви доведоха тук, доброжелателите ми се увеличават. Това е по-голяма утеха, отколкото бях очаквал.
Донесоха таблата с обяда на Илвин. Лорд Арис се извини и си тръгна — Иста се надяваше, че ще стигне до убежището на леглото си преди обедния припадък да го е повалил. Изкара хората си навън, така че Горам спокойно да се погрижи за господаря си, като остави в стаята само ди Кабон, комуто заръча да помогне и да наблюдава.