Следотърсача
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Следотърсача». Краткое содержание книги:
— Във всеки случай поне вреда няма да нанесе — кротко отвърна Джаспър. — Като обърнем кораба с носа към вятъра, ща забавим дрейфа и дори да се наложи да дрейфуваме между подводните камъни, опасността няма да бъде вече така голяма след спускането на котвата. Надявам се, мастър Кап, че ще позволите на мен и на лоцмана да приготвим всичко за спускането на котва. Такава предохранителна мярка може само да помогне, но с нищо няма да навреди.
— Добре, размотайте въжетата, щом като искате, пригответе котвите си, разрешавам ви, какво друго да правя. Ние сме в такова положение, че от това по-лошо наистина няма да стане. Сержанте, ако обичаш, ела да разменим две думи.
Кап отведе зет си настрана, тъй че да не могат да ги подслушват, и с непривичен за него смирен тон взе да му обяснява действителното им положение.
— Каква печална история за бедната Мейбъл — каза той с развълнуван глас, след като шумно се изсекна. — Ние с тебе, сержанте, сме вече стари хора, свикнали сме да се срещаме със смъртта и неведнъж сме се измъквали от нея. Службата ни е такава. Но горката Мейбъл, с такова любещо и добро сърце… Надявах се да доживея да я видя как ще си устрои свой дом, как ще стане майка… Но какво да говорим повече, длъжни сме да посрещнем и доброто, и лошото, изобщо всичко, което може да ни донесе едно пътешествие. На мен, стария моряк, ми е неприятно единствено това, че приключението ще завърши на тази проклета сладка вода.
Сержант Дънъм беше храбър човек и неведнъж беше показвал мъжеството си при много по-безизходни положения от сегашното. Но при всички предишни случай той бе имал възможността сам да се бори срещу врага си, докато тук нямаше средства да противостои на враждебната сила. Той не се тревожеше толкова за себе си, колкото за дъщеря си, защото увереността в себе си, която рядко напуска човека с твърда воля и крепко здраве, привикнал да не разчита на друг в минути на опасност, не му изневери и сега. За спасението на Мейбъл обаче не виждаше никаква възможност и с бащинската си любов реши, че ако на дъщеря му е писано да загине, и той ще загине заедно с нея.
— Значи мислиш, че нещастието е неизбежно? — попита той Кап и макар гласът му да беше твърд, пак издаваше вълнението му.
— След двадесет минути ще бъдем вече при камъните и погледни сам — даже най-силният измежду нас едва ли би могъл да оцелее в този кипящ котел.
И наистина изгледите за спасение вдъхваха малко надежда. Сега вече „Вихър“ беше на миля от брега и вятърът го носеше по права линия с такава сила, че беше изобщо немислимо да се издигнат някакви допълнителни платна, за да се обърне корабът в обратна посока. Малката част от грота, която все още не беше събрана и която помагаше само дотолкова, че да държи носа на кораба по-близо до вятъра, за да не се разбиват вълните о самия му борд, така се тресеше и огъваше под бесните пориви на урагана, че здравите въжета, които го държаха, сякаш заплашваха всеки миг да се скъсат. Дъждът беше спрял, но въздухът над езерото приблизително на сто фунта височина беше наситен с воден прах, който приличаше на искряща мъгла, а в безоблачното небе слънцето грееше величествено. Джаспър веднага обърна внимание на тази промяна и каза, че тя е признак за скорошния край на бурята, но независимо от това тяхната съдба щеше да се реши най-много след час-два. Пространството между кутера и брега все още имаше страшен и зловещ вид. Вълните бяха дълги и се разбиваха още на половин миля от брега. Между разбоя и брега водата кипеше, побеляла от пяна, а въздухът беше така наситен с изпарения и пръски, че правеше очертанията на сушата смътни и неясни. Можеше да се забележи само, че на това място брегът е висок и стръмен, нещо съвсем необичайно за Онтарио, и че целият е обвит в зелената мантия на безкрайна девствена гора.
Докато сержантът и Кап мълчаливо наблюдаваха тази картина, Джаспър и хората му усилено работеха на бака. Веднага щом получи разрешение да се заеме с предишните си задължения, младият човек повика на помощ няколко войници, събра пет-шест души от екипажа и се зае усърдно с изпълнението на тъй дълго отлаганата задача. При плаването в сравнително тесни пространства, каквито са езерата, котвите никога не се прибират на борда на кораба, а котвените въжета не се развързват и това избави Джаспър от излишна работа, неизбежна при кораби, плаващи по моретата. След като двете главни котви вече бяха готови за спускане и въжетата бяха размотани, Джаспър спря за момент работата, за да се огледа. През това време не бяха станали никакви благоприятни промени, кутерът бавно се носеше към брега и с всяка изминала минута ставаше все по-ясно, че не може да се придвижи и с един инч към вятъра.