Следотърсача
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Следотърсача». Краткое содержание книги:
Джаспър още веднъж огледа внимателно езерото и даде ново разпореждане с тон, който показваше, че не бива да се губи нито минута. Две спомагателни котви вече стояха на палубата и въжетата бяха завързани за тях, свободните краища на тези въжета пък бяха завързани за петите на главните котви — с една дума, всичко беше готово, очакваше се само подходящият момент, за да бъдат спуснати. Докато привършваха приготовленията, Джаспър беше непрекъснато в движение, обзет от някаква възбуда, после се успокои и напрежението отстъпи място на съсредоточена решителност. Той се оттегли от бака, който вълните заливаха всеки път, когато „Вихър“ забиваше нос, тъй че работещите там моряци почти през цялото време се намираха изяло потопени във водата. Търсейки някое по-сухо място, младият човек се спря на средната част на палубата. Там намери Следотърсача, застанал редом с Мейбъл, и интенданта. По-голямата част от пътниците на „Вихър“, с изключение на тези, които вече изброихме, се намираха долу — едни лежаха на койките си, надявайки се да намерят облекчение от мъчителната морска болест, други със закъснение се отдаваха на разкаяние заради греховете си. От момента, в който килът на „Вихър“ се беше потопил в прозрачните води на Онтарио, сега за първи път на борда му прозвучаха молитви.
— Джаспър — обърна се към своя приятел ловецът, — цяла сутрин с нищо не помогнах, защото, както е известно, моите способности са без всякаква полза тук на кутера, но ако по благоволението на всевишния дъщерята на сержанта стигне жива до брега, оттам вече благополучно ще я заведа до форта, тъй като познавам добре гората.
— Но дотам е много далеч, Следотърсачо! — намеси се Мейбъл. Всички бяха тъй близо един до друг, че каквото кажеше един, се чуваше и от останалите. — Боя се, че никой от нас няма да стигне жив до форта.
— Да, пътят ще бъде опасен и дълъг. Мейбъл, макар че немалко жени са преминавали дори по-опасен и по-дълъг път от този. Но ето какво искам да ти кажа, Джаспър — ти или аз, един от двама ни трябва да отведе Мейбъл до брега с лодка. Друго средство да я спасим няма.
— Аз съм готов да направя всичко, за да й помогна — отвърна Джаспър с тъжна усмивка, — но никоя човешка ръка не е в състояние да преведе лодка през тия огромни вълни в буря като тази Все пак още не съм загубил надежда да спусна котва. Веднъж успяхме да спасим „Вихър“ по този начин почти от същата беда като сегашната.
— Ако ще спускаш котва, Джаспър — намеси се сержантът, — защо не го сториш веднага? Всеки фут, който губим сега, ще бъде от значение, когато започнем да дрейфуваме на котва.
Джаспър се приближи до сержанта, взе ръката му и крепко я стисна, изразявайки по този начин силните си, почти неудържими чувства.
— Сержант Дънъм — каза той тържествено, — вие сте добър човек, макар че неотдавна се отнесохте грубо е мен. Обичате ли дъщеря си?
— Нима се съмняваш в това, Сладка вода? — отвърна сержантът с хриплив глас.
— Ще й дадете ли… ще дадете ли и на всички нас единствената възможност да спасим живота си?
— Какво трябва да направя, момчето ми, какво трябва да направя? Досега постъпвах тъй, както ми диктуваше съвестта. Кажи, какво трябва да направя?
— Да ме подкрепите срещу мистър Как в продължение на пет минути и всичко, което човек може да направи, за да спаси „Вихър“, ще бъде направено.
Сержантът замлъкна нерешително, защото беше твърде привикнал към дисциплина, за да отмени дадената веднъж заповед. Но той не обичаше и нерешителността. Освен това изпитваше дълбоко уважение към познанията на своя шурей в мореплаването. Докато сержантът размишляваше, Кап се отдели от кормилото, до което стоеше заедно с кормчията, и се приближи към групата.
— Мастър Сладка вода — каза той, щом се приближи достатъчно, че да могат да го чуят, — дойдох да те попитам, не знаеш ли някое място тук наблизо, където бихме могли да изтеглим кутера на брега? Не ни остава нищо друго, освен да прибегнем към това отчаяно средство.
Това моментно колебание от страна на Кап осигури успеха на Джаспър, Младежът погледна сержанта, който му кимна утвърдително в знак, че е съгласен с неговото искане, и младият капитан не остави да се загуби нито една минута от скъпоценното време.
— Да поема ли кормилото? — попита той Кап. — Ще се опитам да стигна до едно малко заливче, намиращо се откъм подветрената ни страна.
— Хайде, действай — съгласи се Кап, като се изкашля, за да прочисти гърлото си. Той се чувствуваше угнетен от отговорността, която все повече натежаваше върху плещите му поради това, че разбираше безсилието си. — Прави каквото знаеш, Сладка вода, защото, да си призная откровено, не виждам какво друго бихме могли да направим. Или ще излезем на брега, или ще потънем!