Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Сега беше трудно.
— Без да се обиждаш — заяви Бела, — индикаторът ми за глупости се включи.
— Индикатор за глупости?
— Лъжеш ме. Мога ли да ти предложа съвет?
— Разбира се.
— Не допускай да бъдеш погълната и изгубена заради цялата тази история с Избраниците. Ако наистина вярваш в онова, на което са те учили, добре. Но ако чувстваш, че се налага непрестанно да заглушаваш вътрешния си глас, тогава мястото ти не е там. Умението да лъжеш добре, не е добродетел.
Беше самата истина, помисли си Кормия. Именно това й се налагаше да прави непрестанно. Да лъже.
Бела се размърда на възглавниците и се поизправи леко.
— Не знам какво си чула за мен, но аз имам брат. Ривендж. Истински чешит е и винаги е бил такъв, но го обичам и сме много близки. Баща ми умря, когато бях на четири, и Рив пое ролята на глава на домакинството заради майка ми и мен. Грижеше се много добре за нас, но винаги настояваше да ни контролира и накрая се изнесох от семейния ни дом. Трябваше да го направя… Той ме влудяваше. Само да беше чула разправиите ни. Рив имаше добри намерения, но той е от старата школа, много държи на традициите, а това значеше той да взима всички решения.
— Въпреки това ми се струва, че е мъж с качества.
— Да, наистина е такъв. Но след двайсет и пет години под негов контрол аз се бях превърнала просто в негова сестра, а не в отделна личност, ако ме разбираш.
Бела се протегна и хвана ръката на Кормия.
— Най-доброто, което някога съм правила за себе си, беше да се отдръпна и да се опозная. — Очите й проблеснаха. — Не беше лесно и имаше… усложнения. Но въпреки всичко, през което се наложи да премина, препоръчвам от все сърце себепознаването. Знаеш ли коя всъщност си ти?
— Аз съм Избраница.
— И какво още?
— Това е… всичко.
Бела стисна ръката й.
— Помисли добре за себе си, Кормия. Започни от дребните неща. Кой е любимият ти цвят? Какво обичаш да ядеш? Какво те прави щастлива? Или тъжна?
Кормия погледна към съда с тамян в другия край на стаята и се замисли за всички молитви, които знаеше, молитви, подходящи за всякакви случаи. И химните. И церемониите. Имаше цял духовен списък на свое разположение, не само от думи, но и от действия.
И това беше всичко. Наистина ли беше така?
Тя премести поглед, за да срещне този на Бела.
— Знам… Харесвам бледолилави чаени рози. И обичам да конструирам разни неща в главата си.
Бела се усмихна и прикри прозявката си с опакото на ръката си.
— Това, приятелко, е добро начало. Искаш ли да догледаме «Проджект рънуей»? Ако пуснем телевизора, ще се чувстваш по-малко неловко, задето си имаш собствени тревоги, докато си с мен, а и Фриц няма да е тук с вечерята поне още двайсет минути.
Кормия се облегна на възглавниците до своята… приятелка. Не нейна сестра, а нейна… приятелка.
— Благодаря ти, Бела. Благодаря.
— За нищо. И харесвам тамяна. Много е успокояващ.
Бела насочи дистанционното управление към плоския екран, натисна няколко бутона и Том Гън се появи с посребрената си коса. Една от дизайнерките срещу него клатеше глава пред недовършена червена рокля.
— Благодаря — повтори Кормия, без да я поглежда.
Бела само се протегна и стисна ръката на Кормия. После двете се съсредоточиха върху случващото се на екрана.
29.
Леш излезе със залитане от дома на родителите си и с кръв по двете си ръце. Коленете му трепереха, а походката му беше несигурна. Докато пристъпваше, се погледна. О, боже, гадостта беше също по ризата и обувките му.
Господин Д. излезе от Фокуса.
— Ранен ли сте?
Леш не намери думи, с които да отговори. Накуцващ и треперещ, той едва стоеше на крака.
— Отне… повече време, отколкото предполагах.
— Хайде, сър, да ви настаним в колата.
Леш позволи на дребосъка да го отведе до вратата и да го настани на седалката до шофьора. Нещо черно и мазно бликна от устата му и се стече по брадичката. Той го обърса и го огледа.
Не беше кръв. Поне не такава…
— Убих ги — произнесе дрезгаво.
Лесърът коленичи пред него.
— Правилно сте постъпили и сте направили баща си горд. Нямате бъдеще с тези мръсници, а с нас.
Леш се опита да накара сцените да спрат да се повтарят в съзнанието му.
— Майка ми крещеше най-силно. Когато ме видя да убивам баща си.
— Не баща ви. Не и майка ви. Животни. Онези същества вътре бяха животни. Все едно че сте убили елен… или плъх, нали разбирате? Вредители. — Убиецът поклати глава. — Те не бяха семейството ви. Само така сте си мислели.