Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Минало, настояще и бъдеще.
— Чу ли какво казах? Той не ме обича.
Кормия стисна здраво очи.
— Мисля, че грешиш за това.
— Само си въобразява, че е така.
— При цялото ми уважение…
— Желаеш ли го?
Кормия се изчерви, защото случилото се в кинозалата изплува в съзнанието й. Тя се отърси от спомена за него… от властта, която беше притежавала, държейки възбудата му в ръката си… начина, по който беше движил устни по гърдите й.
Бела се засмя меко.
— Ще приема изчервяването за положителен отговор.
— О, Скрайб Върджин, не знам какво да кажа.
— Седни до мен. — Бела потупа леглото до себе си. — Нека ти разкажа за него. И защо съм сигурна, че не е влюбен в мен.
Кормия знаеше, че ако отиде и чуе как не е възможно Примейлът да чувства каквото смята, че чувства, това ще я привлече още повече към него.
И естествено, тя седна върху завивката до Бела.
— Фюри е добър мъж. Прекрасен мъж. Той обича с цялото си сърце, но това не значи, че е влюбен във всеки, на когото държи. Ако двамата прекарате само малко време…
— Скоро ще си тръгна.
Бела повдигна вежди.
— В Другата страна ли? Защо?
— Останах тук дълго време. — Беше й трудно да каже, че е била отхвърлена. Особено на Бела. — Останах тук… достатъчно дълго.
Бела изглеждаше натъжена.
— И Фюри ли ще си тръгне?
— Не знам.
— Ще трябва да се връща, за да се бие.
— А… Да. — Очевидно тя още не знаеше, че е отстранен от Братството, и сега не беше моментът да получава неприятни изненади.
Бела поглади корема си с ръка.
— Някой каза ли ти защо Фюри стана Примейл? Той замести Вишъс.
— Не, не знаех, че е настъпила промяна, докато Примейлът не дойде при мен в храма.
— Вишъс се влюби в доктор Джейн по времето, когато започна всичко. Фюри не искаше те да бъдат разделени и зае мястото му. — Бела поклати глава. — Фюри винаги поставя останалите пред себе си. Винаги. Такава е природата му.
— Знам. Затова му се възхищавам толкова много. Там, откъдето идвам… — На Кормия й беше трудно да подбере думите си. — За Избраниците себеотрицанието е най-важното качество. Ние служим на расата и на Скрайб Върджин и в това свое дело с радост поставяме всичко над нас самите. Най-висша добродетел е да жертваш себе си заради доброто, заради онова, което има по-голямо значение от отделния индивид. Примейлът постъпва точно така. Мисля, че затова…
— Затова…?
— Затова го уважавам толкова много. Затова и за неговия…
Бела се засмя с цяло гърло.
— И острия му ум, нали? Очевидно няма нищо общо с жълтите му очи и прекрасната му коса.
Кормия реши, че ако изчервяването й беше дало отговор вместо нея преди, можеше да го направи и отново.
— Не е нужно да отговаряш — каза Бела с усмивка. — Той не е какъв да е мъж. Но да се върнем към себеотрицанието. Работата е там, че ако прекарваш прекалено много време да се фокусираш върху околните, изгубваш себе си. Именно затова се тревожа за него. И по тази причина знам, че не ме обича в действителност. Вярва, че съм спасила близнака му, по начин, по който той не е бил способен да го направи. Онова, което изпитва, е благодарност. Безкрайна благодарност и идеализиране. Но не и истинска любов.
— Откъде знаеш всичко това?
Бела се поколеба.
— Попитай го за отношенията му с жените и ще разбереш.
— Много пъти ли се е влюбвал? — Тя се подготви за отговора.
— Абсолютно не, сигурна съм. — Бела направи кръгово движение с ръка върху корема си. — Не е моя работа, но така или иначе, ще го кажа. Заради това, че е спасил моя хелрен, няма мъж, когото да почитам повече от Фюри и много харесвам теб. Ако той продължи престоя си тук, надявам се и ти да останеш. Харесвам начина, по който го гледаш. И наистина ми допада начинът, по който те гледа той.
— Той се е отказал от мен.
Бела вдигна глава.
— Какво?
— Вече не съм Първа избраница.
— По… дяволите.
— Така че наистина трябва да се върна в Светилището. Дори само за да улесня нещата за тази, с която ще избере да ме замести.
Така беше редно да каже, но всъщност не го вярваше. И чувствата й проличаха в гласа й. Дори тя можеше да долови напрежението.
Интересно, че изричането на неистини и запазването на истинските мисли за себе си беше нещо, практикувано от нея през целия ийживот в Другата страна. Докато беше там, лъжата беше нещо така лесно и удобно като робата, която носеше, прическата на главата й или рецитирането на церемониалния текст.