Портата на дявола
- Автор: Касслер Клайв, Браун Грэм
- Серия: Досиетата NUMA #9
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Портата на дявола». Краткое содержание книги:
– И къде ще идеш? – попита той. – На хиляди километри сме от най-близката суша. Какво ще правиш? Ще плуваш дотам? Ще откраднеш лодка и ще гребеш до Гибралтар?
Засмя се. Разбира се, беше прав. Катерина нямаше къде да избяга.
– Давам ти избор – затворничка или гостенка – добави той.
– И какво трябва да направя, за да бъда гостенка? – попита тя с подозрение.
Той огледа тялото ѝ с възхищение.
– Имаш голямо самочувствие. Наистина си… привлекателна, но ще се откажа от това удоволствие, защото има по-важни неща, които можеш да ми предложиш.
Тя беше доволна да го чуе.
– Например?
– Този кораб не е танкер, както изглежда – каза той. – Той е плаващо оръжие с невъобразима мощ. Може да унищожи балистични ракети в полет. Може да премахне цяла флотилия за секунди. Може да опустоши град, без да срути и една сграда.
Той тръгна към едно канапе, вдигна крака на него и продължи:
– Светът все още не знае за това, но скоро ще научи. А тогава ще искам да се свържеш с твоите началници в Русия, да им кажеш кой съм и да започнеш преговори за продажбата на това оръжие. Предлагам го за половин милиард долара в диаманти, оръжието на бъдещето.
Тя присви очи. Не беше сигурна за какво говори той, но имаше смътна представа.
– И защо не се свържеш ти с тях? Сигурно имаш необходимите познанства?
– О, да. И те ме познават. Но последния път им продадох нещо, което твоят приятел Остин изтръгна от ръцете им, преди да успеят да му се порадват. Страхувам се, че това е оставило лош вкус в устата им. Проблемът беше в тяхната некомпетентност, разбира се, и аз не възнамерявам да им предлагам обезщетение или извинение. Оттогава не ми вярват така, както би трябвало.
Той наистина се нуждаеше от помощта ѝ. Вероятно не точно „нуждаеше”, а „искаше” помощта ѝ. Ако наистина възнамеряваше да направи това, за което говореше, присъствието ѝ със сигурност би улеснило продажбата. Но после какво? Тя нямаше желание да участва в търговия на оръжия и не можеше да е сигурна, че ще оцелее, след като сделката бъде сключена.
Все пак трябваше да има начин да използва тази ситуация. Ако можеше да се движи свободно из кораба, това щеше да увеличи шансовете ѝ.
– Значи очакваш да им се обадя, да им разкажа тази история и да поискам да изпратят цял камион диаманти в замяна на един стар танкер? Няма да ми повярват.
– Ти си експерт по иновативни форми за производство и пренос на енергия – каза той. – Разбираш от физика на частиците. Сигурен съм, че щом погледнеш под капака, ще успееш да ги убедиш, че онова, с което разполагам, е истинско.
Той се изправи, Катерина се надяваше на това. Нямаше представа какво ще последва, но трябваше първо да излезе от каютата.
– Ще ме разведеш из кораба? – попита тя.
– Ще ти покажа стоката – каза той и се усмихна. – Те ще са много впечатлени от откритието на своя млад агент.
– А когато всичко приключи?
– Ти вървиш с кораба – каза той. – Ще се върнеш с плячката в Мурманск като истински герой.
Тя не вярваше и на една негова дума. Твърде хубаво беше, за да е истина. Но засега не възнамеряваше да показва недоверието си.
– А твоите приятели африканците? – попита. Беше чула спора на яхтата и името Джема. – Те няма ли да се ядосат?
Той се ухили.
– По-умна си, отколкото предполагах. Защо според теб застрелях онзи мъж на яхтата и го оставих да се носи по водата? Защото ме е ядосал? Не. Защото той щеше да заведе американците до Джема. И вече го е направил. Американски самолетоносачи са тръгнали натам. Те ще се заемат с него, а аз ще направя моята демонстрация. След това той ще е твърде зает с варварите пред крепостните си стени, за да може да направи нещо друго, освен да ми помаха за сбогом.
Тя грабна бутилката с водата и отпи. После заговори:
– Ще погледна и ако казваш истината, ще говоря с тях. И вероятно ще успея да изтъргувам тази вода за нещо по-приятно, например вино.
Съмняваше се, че той ще се хване на промяната в поведението ѝ, но беше видяла как я гледа. Щеше да направи всичко по силите си да го извади от равновесие.
След трийсет минути полет с глайдъра Кърт приближаваше танкера. Малки зелени цифри на дисплея показваха, че скоростта му е 120 възела, и всичко изглеждаше наред. Той дори виждаше танкера в далечината, осветен като паметник от бял мрамор в черното море.
След още три километра Кърт освободи подобния на качулка капак, който Джо беше затворил. Капакът изхвърча зад него и плавният полет внезапно се превърна в доста по-диво изживяване – като да се носиш с бясна скорост по магистралата в открито порше.