Тайния дневник на Източната перла

Изпаднала в отчаяние и обзета от паника, мислех единствено как да се прибера в Япония, която все още чувствах като своя родина, макар и вече да не знаех какво да мисля за ситуацията си. На моменти се чувствах предадена и изоставена, на моменти си казвах, че е станало някакво ужасно недоразумение. Но повече от всичко копнеех да се завърна в страната си, дори и за да съпреживея поражението й заедно с всички останали.

Мисълта да бъда заловена от китайците ме ужасяваше, но аз се опитвах да я изтласкам от съзнанието си. Сигурна бях, че ще избегна тази окаяна участ, но се нуждаех от време, за да планирам бягството си, и въпреки че жалкият коптор, в който живеех, ме отвращаваше, знаех, че това е временна ситуация и нямам друг избор. За съжаление във възможно най-неподходящия момент открих по тялото си признаците на сифилиса. По дланите и ходилата ми се появиха кафеникави ранички, а гърлото толкова ме болеше, че дори не можех да преглътна. От няколко седмици се чувствах отпаднала и неразположена, като в самото начало забелязах по гърдите и гърба си обрив, който обаче изчезна и дори бях забравила за него. Знаех, че сифилисът е ужасна болест, която може да те ослепи и дори бавно да те убие, и обезумяла от страх, се люшках между самосъжалението и надеждата, че ще оцелея, както много пъти досега. Надявах се симптомите просто да отзвучат без сериозни последствия. Беше ме яд на Миша Салмонов, който най-вероятно ме беше заразил, и в същото време ми беше жал за него.

Верния каза, че познавал човек, който би могъл да ми помогне, и един ден доведе в колибата мъж, който твърдеше, че може да ме избави от болестта. Той наричаше себе си лечител и си изкарваше прехраната, като отстраняваше бенки и брадавици и пускаше кръв с пиявици. Прегледа ме и ми каза, че сифилисът може да се лекува с един нов антибиотик, наречен пеницилин. Бил го изпробвал върху пациенти неколкократно и бил сигурен, че действа безотказно. За съжаление пеницилинът бил доста скъпо лекарство, по джоба само на богатите, но той имал връзки в една болница и можел да ми го осигури, разбира се, срещу съответната цена. „Лечителят“ беше противно човече с мазна физиономия и алчни очички, но нямах друг избор, освен да му се доверя. Не можех да напусна страната в това състояние. Спазарихме се за цената и се наложи да се разделя с половината от парите си, а той се оплака, че го прави само заради мен, без почти никаква печалба.