Тайния дневник на Източната перла

Обстановката в Пекин беше по-напрегната от когато и да било заради зачестилите провокации на китайски дисиденти. Обикновените граждани не бяха сигурни в чии ръце ще е градът, когато се събудят, затова се стараеха да лавират и да угодят и на двете страни. Онези, които разполагаха с пари, бяха готови да се разделят с тях в името на някаква сигурност. Те плащаха повече от щедро на слугите си с надеждата, че ако един ден обстоятелствата се променят, те ще им останат верни и няма да свидетелстват срещу тях. Изобщо всички около мен, включително и аз, се презастраховаха.

Редовно участвах в благотворителните каузи на Перла, които бяха предимно в подкрепа на хора на изкуството. Купувах на Ким скъпи подаръци и плащах огромни сметки в нощните клубове. Разходите ми в хотела също бяха значителни, тъй като често давах банкети в чест на видни японци или посрещах гости в стаята си. През онези шеметни месеци в Пекин харчех трескаво — за дрехи, бижута, хазарт и опиум, както и за гледачки и процедури, които обещаваха да те подмладят като с магическа пръчка.

Без Джак, който да ме държи стъпила на земята, и Танака, който да ми вдъхва увереност, ми беше трудно да правя каквито и да било планове за бъдещето. Живеех така, все едно никога нищо няма да се промени, макар и да знаех, че това рано или късно се случва. Чувствах се защитена от принадлежността си към елитните кръгове и усилено поддържах контактите си. Придружих Ким на два аборта, които минаха по-леко от моя собствен преди години. Съдействах на Ли един от любовниците му, красив, но изменчив младеж, да изчезне, след като започна да го изнудва и да заплашва, че ще разкрие сексуалните му предпочитания. Повечето от приятелите на Ли и бездруго знаеха за тях, но в Пекин е важно не онова, което се знае, а онова, за което се говори. Бях до Перла, когато преживяваше труден период и се беше влюбила в един млад художник, който първо я вкара в леглото си, а после разби сърцето й. Съсипана, тя стигна до там, че направи опит за самоубийство. Заради младежа беше скъсала с любовника си барон Мацуяма, а Ли, макар да проявяваше съчувствие, не беше в състояние да съпреживее болката й. Тя ми призна, че ако не съм била аз, не би имала към кого да се обърне за подкрепа, тъй като роднините й живееха в Нанкин, а майката на Ли само щеше да злорадства, убедена, че снаха й си е получила заслуженото. Бях много близка с Ли и Перла, но Ким беше най-вярната ми и обичана приятелка. Това приятелство означаваше много и за двете ни.

Едва когато синът на Сумида беше убит при атаката срещу американския флот във Филипините, осъзнахме, че живеем в рисковани, несигурни времена. През следващата година китайската армия успя да изтласка Япония от вътрешността на страната. За мое огромно съжаление войските ни трябваше да се изтеглят от провинция Гуанси ида се върнат у дома. Но за нас, японците, окупирали Пекин, поражението все още изглеждаше немислимо. Внушавахме си, че отстъплението е само временно, и продължавахме да се събираме и да танцуваме до зори, като си давахме вид, че нищо не ни смущава. Но градът беше странно притихнал, като пред буря, и като че ли всички от обкръжението ми без много шум се стягаха за заминаване. Самите китайци, превърнати в жители втора ръка в собствения си град, усетиха промяната във въздуха и позагубиха почтителното си отношение към окупаторите.