Тайния дневник на Източната перла
- Автор: Линдли Морийн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-705-3
- Переводчик: Йолина Миланова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайния дневник на Източната перла». Краткое содержание книги:
Романът проследява трескавата житейска съдба на реално съществувалата Йошико Кавашима — пленителна и противоречива личност, свикнала да живее на ръба, да блести в обществото денем и да се бори с демоните си нощем, способна да манипулира човешки съдби в опит да открие собствената си същност.
Уан Дзюн отново беше изоставена в труден момент, но мисля, че чашата отдавна беше преляла и тя дори изпитваше облекчение, че вече не е част от драмата на императора изгнаник.
През същата тази година японската армия капитулира окончателно и с нея рухнаха и последните ми надежди. Генерал Хо Инчин пое контрола над Китай.
И така, вече трета година съм тук, в този затвор, и никога не знам в какво настроение ще се събудя на сутринта. Понякога, макар и рядко, съм изпълнена с оптимизъм, но по-често осъзнавам жестоката реалност и не си правя никакви илюзии. Свикнала съм с мрачния си затвор и вече почти не забелязвам ронещата се от стените мазилка и не обръщам внимание на мишките, удавени в нощното ми гърне. Но на моменти ме обзема отчаяние. Чувствам се като горкото пленено канарче на Миура. Между тези четири стени имам достатъчно време да мисля за миналото си и за всеки грешен избор, който съм направила, за да стигна до тук.
Отдавна размених повечето си що-годе ценни притежания за цигари и саке, без което си мислех, че няма да мога да мина. Сега карам като всички тук на зеленчуков бульон и вода, която със сигурност гъмжи от бактерии. Нощната охрана, Сук Пин, е мил човек и понякога ми дава цигари. Той редовно ме снабдява с моливи и хартия, а веднъж дори ми донесе паче яйце, което изядох сурово.
През втората година от пленничеството ми ме изправиха пред военния трибунал на Чан Кайши и ме обвиниха в шпионаж и държавна измяна. Прокурорът заяви, че заслужавам смъртна присъда не само защото съм предателка, но и защото аз, една жена, съм имала наглостта да летя над страната си с японски самолети и да гледам сънародниците си отвисоко. Не се изненадах, когато ме признаха за виновна и ме осъдиха на смърт. „Елитът“, който сега управлява Китай, е от поддръжниците на Чан и изпитва дълбока ненавист към всички, свързани по някакъв начин с династията Цин. Не очаквах милост от тях, тъй като хората с бедно потекло не споделят ценностите на аристокрацията и за тях връзките на честта не означават нищо.
Мисля, че се държах достойно. Никой не ме видя да пророня и сълза, но ако можеха да надзърнат в мислите ми, щяха да разберат, че съм обзета от неописуем ужас. Колкото и да настоявах, че съм японски гражданин и следователно не може да бъда обвинена в държавна измяна, съдът изобщо не прие доводите ми. Те дори не произнасяха името ми, а ме наричаха с погнуса „предателката“.
Нямам особено доверие на служебния адвокат и през последната година работя върху защитата си. Ако мога да докажа японското си гражданство, ще ме върнат в Япония и няма да бъда екзекутирана от презрените китайци. Затова писах на Кавашима и го помолих да ми изпрати документите за осиновяването ми. Той ми писа в отговор, че никога не ме е смятал за своя дъщеря и че всъщност не ме е осиновявал официално, така че името ми дори не фигурира в списъка с наследниците му и във фамилните регистри. Все пак добавяше, че тъй като съм била изпратена в дома му едва осемгодишна, повечето хора сигурно биха ме считали за японка. Като гаранция за достоверността му писмото беше подпечатано от областния комисар на Токио. И така, като не потвърждаваше факта, че съм японка, Кавашима на практика хладнокръвно подписваше смъртната ми присъда.
Спомням си деня, в който Кавашима ми съобщи за осиновяването ми, така ясно, сякаш беше вчера. Думите му бяха, че вече съм негова дъщеря, а също и дъщеря на Япония. Двете с Прошка отпразнувахме щастливото събитие с тържествена вечеря и фойерверки.
Може би самият Кавашима се страхуваше да не бъде обвинен в съучастие във военни престъпления. Много японци все още бяха под подозрение. Чух, че Танака лежи в затвора „Сугамо“ в Токио. Но Кавашима беше постъпил като страхливец и нищо не го оправдаваше. Най-после се убедих, че не заемам никакво място в сърцето му, въпреки че аз не можех да го изтръгна от моето.
Сред онези, които се изказаха в моя защита, бяха полусестрите ми Сян Ци и Сян Уо, които не бях виждала от много години и почти не познавах. Те казаха, че винаги съм била много умна, но не ме бива за шпионин. Според Ци красотата ми беше станала причина за всичките ми неприятности, а Уо добави, че не съм лош човек, но изпращането ми в дома на Кавашима е може би най-голямата трагедия в живота ми. Тя ясно си спомняла как баща ми ме беше прокудил от къщи. Благодарна им бях, че се бяха застъпили за мен, но мисля, че съдът не обърна никакво внимание на показанията им.