Тайния дневник на Източната перла
- Автор: Линдли Морийн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-705-3
- Переводчик: Йолина Миланова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайния дневник на Източната перла». Краткое содержание книги:
Романът проследява трескавата житейска съдба на реално съществувалата Йошико Кавашима — пленителна и противоречива личност, свикнала да живее на ръба, да блести в обществото денем и да се бори с демоните си нощем, способна да манипулира човешки съдби в опит да открие собствената си същност.
Знаех, че каузата ми е изгубена — нещата бяха ясни далеч преди края на процеса. Сега, докато пиша тези редове, очаквам да науча датата на екзекуцията си. Странно, но вече като че ли съм се примирила с тази мисъл. Мисля, че винаги съм знаела, че няма да доживея до дълбока старост, предчувствала съм го. Нещо повече, като че ли бях в състояние да съпреживявам красотата на този свят само докато самата аз бях в съзвучие с нея. В килията ми няма огледало, но по погледите на пазачите разбирам, че вече не съм предишната красавица. Казват, че физическата привлекателност няма никаква стойност в новата китайска държава, но аз не мога да го повярвам. Според мен красотата винаги е била и ще бъде могъщо оръжие.
И все пак сега, когато дните ми на тази земя са преброени, като че ли съм в състояние да оценя всеки дребен детайл, да забележа съвършенството на простата купичка с ориз, изяществото на тръстиковата рогозка и да се любувам на меката светлина, която се процежда през прозорчето на килията. Такива обикновени наглед неща се запечатват в съзнанието ми с поразителна яснота и са в състояние да ме развълнуват почти до сълзи.
Все по-често оживяват и случките от миналото, настигат ме познати гласове и дори усещам отдавна забравени миризми. Сякаш чувам отнякъде нежния, мелодичен глас на майка ми и виждам как се озарява погледът й, когато се спомене името на баща ми. Само ако можех да започна живота си отначало, вече нямаше да избера грешната посока. Но миналото не може да се върне и някои рани никога не заздравяват. Особено когато си причинил твърде много болка и си натрупал твърде много горчивина.
Тъй като имам армейски чин, помолих да ми бъде оказана честта да бъда разстреляна, но и това ми беше отказано. Значи щях да бъда обезглавена. Страхувам се от сабята повече, отколкото от огнестрелното оръжие, но се опитвам да не мисля за това. И все пак нощем в кошмарите си често виждам как ме посичат. Винаги съм облечена с дрехите на Шимако в деня на самоубийството й край езерцето с шараните. Събуждам се, обляна в студена пот, и се боя отново да затворя очи. Понякога виждам надвесено над мен загриженото лице на пазача Сук Пин, който е чул риданията ми и се опитва да ме успокои.
Сук Пин ми предаде писмо от Ким — неоценим жест, защото знаех, че с това рискува работата си, а може би дори живота си. Писмото беше подписано само с „твоя вярна приятелка“, но аз знаех, че е от нея. То ухаеше на парфюма й от рози, който не можех да сбъркам с ничий друг. Ким пишеше, че се опитва да направи нещо, и ме уверяваше, че не всичко е изгубено и не бива да унивам. Милата Ким, въпреки всичко, което рискуваше, тя беше останала най-вярната ми приятелка. Чувствах я близка като сестра и се питах дали аз бях готова да се изложа на същия риск за нея. След всичко преживяно вече знаех, че верността е най-ценното. Предаността на Ким и неочакваната, безкористна доброта на Сук Пин върнаха вярата ми в приятелството.
Изобщо не ми хрумваше какво би могла да направи Ким, за да облекчи положението ми, но получих от нея и второ писмо, в което тя ми пишеше, че е успяла да подкупи родителите на едно безнадеждно болно момиче и те са се съгласили дъщеря им да заеме мястото ми на екзекуцията. Ким добавяше, че изобщо не бива да изпитвам угризения, защо го момичето и бездруго умира от туберкулоза и е щастливо, че родителите му, които са крайно бедни, вече няма да гладуват.
Сук Пин щеше да се погрижи да вкара момичето в килията ми в нощта преди екзекуцията, а той щеше да избяга заедно с мен и да бъде възнаграден за помощта. Ким пишеше още, че макар и уплашен, той е готов да помогне и мога да му се доверя напълно. Знаех, че Сук Пин вини Чан Кайши за смъртта на съпругата и детето си, загинали, когато войските му вдигнали във въздуха дигите на Жълтата река, без изобщо да предупредят местните хора. Селото на Сук Пин се наводнило и жителите му, хванати като в капан, започнали да измират от глад.
Ким пишеше, че дори и китайците да разберат, че съм се измъкнала, те щели да се погрижат по понятни причини това да не се разчуе. Щели да извършат екзекуцията и да обявят, че това очаква всички предатели. Сук Пин изгори писмото веднага щом го прочетох и стъпка пепелта на пода, докато от нея не остана и следа. Помолих го да си запазя първото писмо на Ким и го уверих, че ще го глътна, преди някой да ми го вземе.
— Не се притеснявай, Източна перла, планът ще успее и двамата заедно ще се измъкнем от тук — каза той, като ме погали по бузата с грапавата си ръка. — Не бива да свършиш така. Не успях да спася семейството си, но теб ще спася.