Тайния дневник на Източната перла
- Автор: Линдли Морийн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-705-3
- Переводчик: Йолина Миланова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайния дневник на Източната перла». Краткое содержание книги:
Романът проследява трескавата житейска съдба на реално съществувалата Йошико Кавашима — пленителна и противоречива личност, свикнала да живее на ръба, да блести в обществото денем и да се бори с демоните си нощем, способна да манипулира човешки съдби в опит да открие собствената си същност.
Перла и Ли спряха да устройват тържества с обяснението, че имат някои неотложни задачи. Сумида се опита да понесе трагичната си загуба мъжествено, като истински японец, но живецът го беше напуснал. Не беше никак забавно да си около него и тъй като самата аз избягвах компанията му, не забелязах, че и той страни от мен. Ким беше подочула какво се говори сред китайците и се безпокоеше, че армията на Чан скоро ще навлезе в Пекин. Тя се опита да възстанови американското си гражданство, но то й беше от казано. Каза ми, че ще помоли Сумида да замине с него за Япония, когато го отзоват, но поради някаква причина така и не повдигна въпроса. Мисля, че знаеше, че той ще й откаже. По думите й, да имаш китайска любовница в Пекин е едно, а в Япония — съвсем друго, особено когато си се завърнал безславно. Казах й, че според мен се безпокои излишно, тъй като Япония е непобедима, но тя не споделяше моя оптимизъм. Няколко месеца по-късно Сумида я заряза, след като разбра за опита й да си възвърне американското гражданство. Мисля, че това я устройваше, въпреки че по думите й вече беше навредила на репутацията си сред сънародниците си.
Някъде по това време приятелят на Джак Миша Салмонов пристигна в Пекин. Сумида ми поръча да възобновя познанството си с него. Той смяташе, че кореспондентът на „Правда“ е руски шпионин, и ме натовари със задачата да го дезинформирам. От Ким разбрах, че той знаеше за връзката ми с Джак, въпреки че нищо не ми беше споменал. Подозирам, че както повечето японци, приемаше това за мой минус, особено сега, когато бяхме във война с Америка. Но това не му пречеше да се възползва от контактите ми, когато сметне за необходимо.
Предложих на Миша да вечеря с мен в хотела и той прие поканата с ентусиазъм. Каза ми, че скоро щял да пътува за Чундзин, където вероятно щял да се види с Джак.
— Джак е в Китай? — попитах едва чуто.
— Да, Йошико, но, разбира се, не би могъл да дойде тук, в Пекин. Знаеш, че веднага ще го арестуват като вражески агент, също както ще постъпят и с теб, ако се появиш в Чундзин.
— Мислиш ли, че би дошъл, ако можеше?
— Не знам — сви рамене Миша. — Ти обичаш Япония, а той я мрази. Честно казано, още ти е сърдит, че избра Пекин пред него.
Дали защото Миша събуди спомена за онези наситени с емоция дни, или защото нещо в него ми напомняше Джак, или пък защото пих твърде много, в крайна сметка се озовах в леглото му. А може би го направих, за да облекча болката от вестта, че Джак е в Китай по работа, но няма да дойде да ме види. Когато, поизтрезняла, казах на Миша, че и двамата сме предали Джак, той ме зашлеви с думите, че изобщо не мисли така. В прегръдките му се бях опитала безуспешно да открия момичето със синята рокля, което ухаеше на мускус и Джак кръщаваше лодките на негово име. Сгреших — то беше момичето на Джак и нямаше нищо общо с Миша, затова повече не си легнах с него, макар и да се видяхме още няколко пъти, преди той да си замине. Срещахме се на по питие и си припомняхме старите времена, но това само ме натъжаваше. Миша каза, че според него Чан скоро ще нанесе последен съкрушителен удар на комунистите и ще избави Китай от японските окупатори. Не бях убедена в това, но харесвах Миша и му спестих дезинформацията, която според инструкциите на Сумида трябваше да получи от мен.
Няколко седмици след заминаването на Миша, Америка, като най-долен страхливец, хвърли атомните си бомби над Хирошима и Нагасаки. В разстояние на няколко дни целият ми свят се срина подобно на тези злощастни острови.
Една сутрин се събудих и чух Ким да блъска по вратата ми. Ридаеща, тя ми каза, че японският император е капитулирал пред американците. Беше чула новината по радиото и ми я съобщи покрусена. От нея разбрах, че Сумида вече беше заминал за Япония и че на мен ми предстоеше да се сблъскам с гнева на сънародниците си китайци. В първия момент си помислих, че не е разбрала нещо, и се опитах да я успокоя, но тя изобщо не искаше да ме чуе.