Споделен живот
- Автор: Пико Джоди
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-954-8657-87-7
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Споделен живот». Краткое содержание книги:
Една житейска драма, която може да сполети всеки. Как ще постъпите, ако сте на мястото на майката, на бащата, на Ана, на Кейт, на адвоката, на съдията?… Джоди Пико, сама изправяла се пред подобна дилема, търси отговори на невъзможни въпроси. Поставя ги и на читателя, изпитва неговите чувства, предизвиква откровеността му, завладява мислите му и създава роман, който разтърсва, но и пречиства човешкото у всеки от нас.
— Не — отвръща доктор Берген.
— Ами ако пациентът, подал оплакването, е малолетен? — пита Камбъл.
— До тринайсетгодишна възраст не е необходимо съгласие. До този момент разчитаме на родителите да правят информиран избор за децата си.
— Ами ако не могат?
Той примигва.
— Имате предвид, ако не присъстват физически?
— Не. Имам предвид, ако се стремят към друга цел — цел, която по някакъв начин им пречи да направят избор, съобразен с висшия интерес на това дете?
Майка ми се изправя.
— Възразявам — обявява тя. — Това са само предположения.
— Приемам — заявява съдия Дисалво.
Без нито секунда пауза Камбъл отново се обръща към свидетеля си:
— Родителите ли са тези, които контролират решенията за медицинската грижа на децата си до навършването на осемнайсет години?
На въпроса мога да му отговоря и аз. Родителите контролират всичко, освен ако не си като Джес и не направиш достатъчно неща, с които да ги огорчиш, та да предпочитат да не ти обръщат внимание, вместо да се преструват, че съществуваш.
— Юридически — отвръща доктор Берген, — но след като едно дете влезе в пубертета, макар да не дава официално одобрение, е необходимо да се съгласи с всяка болнична процедура — дори ако родителите му вече са подписали, че са съгласни.
Мен ако питаш, правилото е като неправилно пресичане на улицата — всички са наясно, че не бива да го правят, но това не ги спира.
Доктор Берген все още говори:
— В редките случаи, когато мненията на родител и непълнолетен пациент се различават, Комисията по етика преценява няколко фактора: дали процедурата е с оглед на висшия интерес на детето, какви са рисковете и ползите, възрастта и степента на зрялост на непълнолетния и аргументите, които той или тя представя.
— Комисията по етика на болница „Провидънс“ някога заседавала ли е във връзка с медицинските грижи за Кейт Фицджералд? — пита Камбъл.
— На два пъти — отвръща доктор Берген. — В първия случай, за да й позволи да се подложи на трансплантация на периферни стволови кръвни клетки през 2002 година, когато костномозъчната трансплантация и още няколко лечения се бяха оказали неуспешни. При втория, по-скорошен случай, трябваше да преценим дали е в неин интерес да получи донорски бъбрек.
— Какъв беше резултатът, доктор Берген?
— Препоръчахме Кейт Фицджералд да се подложи на трансплантация на периферни стволови кръвни клетки. Що се отнася до бъбрека, не бяхме единодушни.
— Може ли да обясните?
— Някои от нас смятаха, че на този етап медицинското състояние на пациентката се е влошило дотолкова, че една агресивна трансплантация ще предизвика повече вреда, отколкото полза. Други вярваха, че без трансплантация тя така или иначе ще умре, следователно ползите надделяват над риска.
— Щом в случая с Кейт комисията не е била единодушна, кой решава какво ще се предприеме в крайна сметка?
— В случая на Кейт, понеже все още е непълнолетна, родителите й.
— По време на двете съвещания на вашата комисия във връзка с медицинското лечение на Кейт обсъдихте ли рисковете и ползите за донора?
— Не това беше спорният въпрос…
— А съгласието на донора, Ана Фицджералд?
Доктор Берген ме поглежда съчувствено, което се оказва по-лошо дори от това, да мисли, че съм ужасен човек, задето съм подала молбата. Поклаща глава.
— Не е необходимо да се отбелязва, че нито една болница в тази страна няма да вземе бъбрек от дете, което не желае да го дари.
— Значи теоретично, ако Ана се съпротивлява на това решение, случаят най-вероятно щеше да се озове на бюрото ви?
— Ами…
— Случаят на Ана някога озовавал ли се е на бюрото ви, докторе?
— Не.
Камбъл пристъпва към него.
— Може ли да ни кажете защо?
— Защото тя не е пациентка.
— Наистина ли? — изважда от куфарчето си купчина хартия и я подава на съдията, а после и на доктор Берген. — Това е медицинското досие на Ана Фицджералд от болницата „Провидънс“ през последните тринайсет години. Защо ще има досие там, щом не е пациентка?
Доктор Берген ги прелиства.
— Претърпяла е няколко агресивни процедури — признава той.
„Давай, Камбъл!“ — помислям си. Не вярвам в рицари, които спасяват злочести девици, но се обзалагам, че девиците са се чувствали по подобен начин.