Споделен живот
- Автор: Пико Джоди
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-954-8657-87-7
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Споделен живот». Краткое содержание книги:
Една житейска драма, която може да сполети всеки. Как ще постъпите, ако сте на мястото на майката, на бащата, на Ана, на Кейт, на адвоката, на съдията?… Джоди Пико, сама изправяла се пред подобна дилема, търси отговори на невъзможни въпроси. Поставя ги и на читателя, изпитва неговите чувства, предизвиква откровеността му, завладява мислите му и създава роман, който разтърсва, но и пречиства човешкото у всеки от нас.
Камбъл отваря своята севънъп и сяда срещу мен. Налива малко безалкохолно в чаша от импрегнирана хартия за Съдия и отпива голяма глътка от кутията.
— Някакви забележки? — пита. — Въпроси? Неподправена възхвала за умелия ми разпит?
Свивам рамене.
— Не е както си го представях.
— Какво искаш да кажеш?
— Сигурно съм си мислила, че когато започне, определено ще разбера, че постъпвам правилно. Но когато майка ми стоеше там, а ти й задаваше всички въпроси… — поглеждам към него. — Думите, че не е толкова просто. Тя беше права.
Ами ако аз бях тази, която е болна? Ами ако бяха помолили Кейт да направи това, което правех аз? Ами ако в някой от близките дни костният мозък, кръвта или каквото и да било наистина подейства и това е краят? Ами ако един ден мога да си спомня за всичко и да се почувствам горда, а не виновна с постъпката си? Ами ако съдията не помисли, че съм права?
Ами ако помисли?
Не мога да дам отговор на нито един от въпросите и така проумявам, че все едно дали съм готова или не наистина пораствам.
— Ана — Камбъл става и заобикаля масата, за да мине от моята страна. — Сега не е моментът да си променяш решението.
— Няма да го променя — завъртам кутията между дланите си. — Предполагам, казвам просто, че дори и да спечелим, всъщност няма да сме спечелили.
Бях дванайсетгодишна, когато започнах да гледам двама близнаци, които живеят по-надолу по улицата. Едва на шест години са и не обичат тъмното, затова обикновено седя помежду им на столче, оформено като грубия крак на слон, с нокти и така нататък. Никога не спирам да се удивлявам колко бързо едно дете може да затвори енергийния си източник — децата се катерят по завесите, но бам, само след пет минути са потънали в дълбок сън. Дали и аз някога съм била такава? Не си спомням и това ме кара да се чувствам стара.
От време на време единият от близнаците заспиваше преди другия.
— Ана — казваше брат му, — след колко години ще мога да карам кола?
— След десет — отговарях му.
— А докато ти можеш да караш кола?
— Три.
После разговорът беше разсечен като паяжина — каква кола ще си купя, каква ще стана, когато порасна, гадно ли е в основното училище да пишеш домашно всяка вечер. Беше само хитрост, за да го оставя буден още малко. Понякога се хващах, но в повечето случаи просто го водех в стаята му да поспи. Разбирате ли, в стомаха ми има едно кръгло кухо място. Можех да кажа на момчето какво предстои, но знаех, че думите ми ще прозвучат като предупреждение.
Вторият свидетел, призован от Камбъл, е доктор Берген, председателят на Комисията по медицинска етика в болница „Провидънс“ — мъж с прошарена коса и осеяно с трапчинки като картоф лице. Освен това е и по-дребен, отколкото се очаква, като се има предвид, че му отнема почти хиляда години да изброи званията си.
— Доктор Берген — започва Камбъл, — какво е Комисия по етика?
— Разнообразна група от лекари, медицински сестри, духовници, специалисти по етика и учени, натоварени със задачата да разглеждат индивидуални случаи, за да защитят правата на пациентите. В западната биоетика съществуват шест принципа, които се опитваме да следваме — пояснява и ги изброява на пръсти: — Автономия, или идеята, че всеки пациент, навършил осемнайсет години, има право да откаже лечение; честност, която в общи линии представлява информирано съгласие; прецизност, което означава, че човекът, натоварен с медицинските грижи, изпълнява задълженията си; благотворителност, тоест извършване на това, което е във висш интерес на пациента; невредене — когато повече не можеш да помогнеш, не бива да вредиш… например да извършиш сериозна операция на намиращ се в неизлечим стадий на заболяване пациент, който е на сто и две години; и най-после, справедливост — никой пациент не бива да бъде дискриминиран по време на лечението.
— С какво се занимава една Комисия по етика?
— В общи линии, събираме се, когато има несъгласие относно грижите, необходими за пациент — например ако лекарят смята, че е в интерес на пациента да се прибегне до извънредни мерки, а семейството не мисли така, или обратното.
— Значи не се занимавате с всеки случай, който минава през някоя болница?
— Не. Само когато има оплаквания или лекуващият лекар помоли за консултация. Разглеждаме ситуацията и правим препоръки.
— Не решения?