Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Споделен живот - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Споделен живот

Электронная книга - «Споделен живот». Краткое содержание книги:

Баща пожарникар, майка юрист, първороден син и прекрасна дъщеричка Кейт. Идеалното семейство. Да, но нищо никога не е напълно идеално. Кейт се нуждае от много грижи и се налага семейството да създаде още едно момиченце със специални качества. Ражда се Ана, чийто живот неизбежно и непрестанно е свързан с този на Кейт. Двете живеят един споделен живот, докато тринайсетгодишната Ана решава, че не издържа повече и подава съдебен иск срещу родителите си. В житейската игра се включва и адвокат, който ще изиграе важна роля при вземането на решения.
Една житейска драма, която може да сполети всеки. Как ще постъпите, ако сте на мястото на майката, на бащата, на Ана, на Кейт, на адвоката, на съдията?… Джоди Пико, сама изправяла се пред подобна дилема, търси отговори на невъзможни въпроси. Поставя ги и на читателя, изпитва неговите чувства, предизвиква откровеността му, завладява мислите му и създава роман, който разтърсва, но и пречиства човешкото у всеки от нас.
1 ... 112 113 114 115 116 117 118 119 120 ... 160
Перейти на страницу:

Връщам се до мястото си и заставам пред него.

— Днес сме се събрали тук — довършвам, — за да може този съд да помогне на всички ни да видим нещата малко по-ясно.

Първият ми свидетел е отсрещната страна. Наблюдавам как Сара се отправя към ложата с несигурна стъпка, като моряк, който свиква с люшкането на кораба. Успява да седне и да се закълне, без нито за секунда да откъсне поглед от Ана.

— Господин съдия, бих искал да ми разрешите да третирам госпожа Фицджералд като враждебен свидетел.

Съдията се намръщва.

— Господин Александър, наистина се надявам и вие, и госпожа Фицджералд да съумеете да се държите цивилизовано тук.

— Разбрано, Ваша чест — отправям се към Сара. — Може ли да ни кажете името си?

Тя леко повдига брадичка.

— Сара Крофтън Фицджералд.

— Вие сте майката на малолетното дете Ана Фицджералд?

— Да. А също така и на Кейт, и Джес.

— Не е ли вярно, че дъщеря ви Кейт е била диагностицирана с остра промиелоцитна левкемия, когато е била двегодишна?

— Точно така.

— По онова време вие и съпругът ви решихте ли да създадете дете, генетично програмирано като донор на органи за Кейт, за да може тя да бъде излекувана.

Лицето на Сара се втвърдява.

— Не бих използвала точно тези думи, но да, това е историята на зачеването на Ана. Възнамерявахме да използваме кръвта от пъпната връв на Ана за трансплантация.

— Защо не се опитахте да намерите неродствен донор?

— Много по-опасно е. Рискът от летален изход щеше да е значително по-висок с донор, който не е родствено свързан с Кейт.

— И така, колко годишна беше Ана, когато за пръв път дари орган или тъкан на сестра си?

— Кейт получи пъпната връв един месец след раждането на Ана.

Поклащам глава.

— Не питах кога Кейт я е получила; попитах кога Ана я е дарила. Не е ли вярно, че са я взели от нея само секунди след раждането?

— Да — отвръща Сара, — но Ана дори не го осъзнаваше.

— Колко годишна беше Ана следващия път, когато дари част от тялото си на Кейт?

Сара потръпва, точно както очаквах.

— Беше на пет, когато дари лимфоцити.

— Какво включва процедурата?

— Вземане на кръв от сгъвките на лактите й.

— Ана съгласи ли се да ви позволи да забиете в ръката й игла?

— Беше петгодишна — отговаря Сара.

— Попитахте ли я дали може да забиете игла в ръката й?

— Помолих я да помогне на сестра си.

— Не е ли вярно, че е трябвало друг човек физически да удържи Ана, за да забиете иглата в ръката й?

Сара поглежда към Ана, затваря очи.

— Да.

— Според вас това доброволно участие ли се нарича, госпожо Фицджералд? — с крайчеца на окото си забелязвам как съдия Дисалво свъсва вежди. — Когато за пръв път взехте лимфоцити от Ана, имаше ли странични ефекти?

— Малко подутини. Известна чувствителност.

— Колко време измина, преди отново да й вземете кръв?

— Един месец.

— Трябваше ли и този път да я държите физически?

— Да, но…

— Какви бяха страничните ефекти тогава?

— Същите — Сара поклаща глава. — Вие не разбирате. Не че не виждах какво се случва с Ана всеки път, когато претърпеше процедура. Няма значение кое от децата си гледам в такова положение — това всеки път ме разкъсва.

— И все пак, госпожо Фицджералд, сте успели да се отърсите от въпросното чувство — подчертавам, — защото за трети път сте взели кръв от Ана.

— Налагаше се, за да се вземат всички лимфоцити — обяснява Сара. — Процедурата не е съвсем точна.

— Колко годишна беше Ана следващия път, когато трябваше да претърпи медицинска процедура за благото на сестра си?

— Когато Кейт беше деветгодишна, получи силна инфекция и…

— Отново, не това попитах. Искам да знам какво се е случило с Ана, когато е била на шест години.

— Тя дари гранулоцити, за да се преборим с инфекцията на Кейт. Процедурата много прилича на дарението на лимфоцити.

— Пак бодене с игли?

— Точно така.

— Попитахте ли я дали желае да дари гранулоцитите?

Сара не отговаря.

— Госпожо Фицджералд — подканва я съдията.

1 ... 112 113 114 115 116 117 118 119 120 ... 160
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)