Злочестие [bg]

Прекъснахме Проф посред вдигането на поредната вълна от светлинни остриета. Очите му се разшириха и челюстта му увисна — все едно бе смаян, че двамата отиваме право срещу него. Замахна с ръка напред, призова голямо силово поле, за да ни блокира, но аз го пробих с тензора, а Меган ме последва.

— Чудесно — рече той и удари ръка в земята. Скалата около нея се изпари и той издърпа голяма каменна пръчка. Направи крачка напред и я запрати към Меган, която я хвана в ръката си с ртича.

Живакът потече по ръката на Проф и го удържа на едно място, докато аз дойда, за да запратя в лицето му експлозия от тензорна сила, която възнамерявах да последвам с няколко удара в лицето. Проф обаче излезе срещу невидимия ми удар със свой. И двата се обезсилиха взаимно и се сблъскаха със звук, от който ушите ми изпукаха.

Плъзнах се, спрях, а после все пак стрелях в лицето му. Искам да кажа, трябваше да бъде разсейващо, нали? Дори и ако куршумите отскачаха? Може би щях да успея да вкарам един в носа му или нещо подобно.

Той изръмжа, освободи юмрука си от ртича и избута Меган настрана. Замахна с пръта си към мен, но аз успях да го изпаря. После изсипах върху него към половин тон прах от тавана, обърках го и го препънах.

Щом той се оправи, дойде Меган; ртичът покриваше ръката и страната ѝ, за да ѝ дава сила. Тя стовари юмрук в лицето му. Дори и със силовите си полета, Проф изруга и залитна назад. Меган настъпи, той изпари пода под формата на дълбоко отверстие, което сигурно е свършвало в пещера дълбоко под нас, но тя превърна ртича в дълъг, проснат през пропастта прът, и се хвана за него.

Блъснах Проф с рамото и го запокитих през прахта. Застанах на колене, подадох ръка на Меган и я измъкнах от дупката.

Двамата заедно отново тръгнахме срещу него. Тя явно беше заредила отново оръжията ни, понеже куршумите ми не свършиха. Когато Проф изпари моето оръжие, тя ми подхвърли друго, почти същото, което извади от някакво алтернативно измерение.

Беше невероятна с ртича — разнасяше го около тялото си като втора кожа, блокираше, нападаше, а в други случаи се пазеше. Аз пречех на Проф да напредва и — когато можех — премахвах силовите му полета и ние бяхме в състояние да го заливаме с куршуми.

За известно време битката изглеждаше странно съвършена. Меган и аз работехме един до друг — безгласно, като всеки предусещаше ходовете на другия. Невероятни сили на наше разположение, оръжия в ръцете ни. Заедно ние заставихме много по-опитен Епичен да отстъпи. За миг си позволих да си повярвам, че ще победим.

За нещастие, лечебните сили на Проф непрестанно изхвърляха куршумите ни. Ние не обезсилвахме тези умения достатъчно добре. Меган стреля в главата му, не се въздържа, но аз не я спрях. И тази атака обаче не успя, като останалите.

Озовахме се в една от главните зали, а около нас се сипеше прах. Удържах нападение от копията на Проф и изръмжах, когато едното ме удари в рамото. Поддържаните от мотиватора лечебни сили ме възстановиха. Меган пристъпи напред, прикри ме с щита, но — ако се съдеше по капещата на лицето ѝ пот — се изтощаваше. И аз го усещах. Използването на такива сили изхабяваше.