Злочестие [bg]

Залитнах назад от жегата с ръка пред лицето. Огньовете бяха ужасно близо, но изгарянията ми се лекуваха.

Отгоре мъжете и жените започнаха да стрелят с автоматичните оръжия. Аз извиках, освободих силата на тензорите и изпарих оръжията във вълна прах. Автоматите и огнехвъргачките се натрошиха. Дупката отгоре се разшири и надолу взеха да падат сол и хора — опората за краката им изчезна.

Огньовете спряха да се спускат надолу, но лошото вече бе сторено. Върху вече открития под на пещерата горяха езерца от течен пламък и пускаха къдрави черни езици от пушек към небето. Беше толкова горещо, че на челото ми избиха капчици пот. Тук силите на Меган щяха да бъдат безполезни. Примигнах от праха и дима и от сенките се появи Проф — мрачен, окървавен, но все още неуплашен.

Искри. Все още не се боеше.

— Мислил си, че няма да имам план? — тихо ме заговори той. — Смятал си, че няма да се подготвя за Меган и нейните сили?

Краката му изхрущяха върху соления прах, докато заобикаляше простенващ войник.

— Ето какво забравяш, Дейвид. Разумният човек винаги има план.

— Понякога плановете не проработват — отсякох аз. — Понякога внимателната подготовка не е достатъчна!

— И значи ти се впускаш и не те е грижа? — изненадващо ядосано се провикна той.

— Понякога трябва да действаш, Проф! Понякога не знаеш какво ти трябва, докато не си нагазил дълбоко в работата!

— Това не ти дава оправдание да разбъркваш живота на друг човек! Не ти предоставя претекст да пренебрегваш всички останали, за да следваш собствените си глупави страсти. Не оправдава твоята пълна липса на контрол!

Изревах и създадох кресчендо от тензорна сила. Не я насочих към пода или стените. Метнах я към него — заряд от чиста енергия, оръдие на безсилието и на гнева ми. Нищо не действаше. Всичко се разпадаше.

Удари го и той се наведе назад, все едно ударен от нещо солидно. Копчетата на ризата му изчезнаха.

Тогава Проф извика и на свой ред изстреля срещу мен вълна от тензорна сила.

Ударих я със своята. Двете се блъснаха една в друга като несъгласувани звуци и пещерата се разтърси; камъкът се нагъна, сякаш беше изграден от вода. Над мен се понесоха вибрации.

Пистолетът в ръката ми, както и тензорната ръкавица върху нея, станаха на прах. Вълната не ме нарани, но силата ѝ ме събори на земята.

Простенах и се претърколих. Проф беше там и се извисяваше над мен. Наведе се, хвана трите кутийки на предницата на дрехата ми и ги откъсна от тъканта — махна мотиваторите от тензорния костюм.

— Тези неща — каза той — ми принадлежат.

Не…

Той ме удари отляво — мощно кроше, което ме запрати през камъните и праха.