Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
Баща ми, разбира се, обожава Мишката — тя може да говори за теореми почти толкова, колкото може и той — та след като известно време си бърборим за математика, разговорът се насочва към темата за колежа и за това колко Мишката се вълнува, че отива в Йейл, и колко аз се вълнувам, че отивам в „Браун“, а накрая незнайно как започваме да говорим за момчета. Мишката разказва на баща ми за Дани и ето че накрая на дневен ред излиза и името на Джордж.
— Преди Кари имаше един много добър ухажор — изтъква нарочно баща ми, — обаче тя го отхвърли!
Въздъхвам и казвам:
— Татко, не съм отхвърлила Джордж. Непрекъснато си говорим по телефона. Приятели сме!
— По мое време момчетата и момичетата не бяха приятели. Под думата „приятели“ се имаше предвид…
— Да, знам какво сте имали предвид, татко — прекъсвам го аз. — Но сега не е така! Момчетата и момичетата наистина могат да бъдат приятели!
— И кой е този Джордж? — пита Мишката.
Аз простенвам. Всеки път, когато Джордж се обади, което ще рече около веднъж седмично, ме кани на среща, а аз му отказвам, изтъквайки, че още не съм готова. Но истината е, че когато става въпрос за Джордж, вероятно никога няма да бъда готова. Но на глас изричам:
— Той е едно момче, с което се запознах в „Браун“.
— Много приятен млад човек — напява баща ми. — Точно от онези младежи, с които всеки баща мечтае да види дъщеря си!
— И точно от онези младежи, с които и дъщерята знае, че трябва да излиза, обаче не може! Защото те не я привличат!
Баща ми вдига безпомощно ръце и простенва:
— И какво му е толкова голямото на привличането? Най-важното на този свят е любовта!
Двете с Мишката се споглеждаме и се разкискваме. Де да можеше Джордж наистина да ме привлича! Това би разрешило всичките ми проблеми. Даже така бих имала кавалер за абитуриентския бал. Не че вече е късно да го поканя. Знам, че той ще дойде, но не искам пак да му създавам погрешна представа за себе си. Няма да бъде честно спрямо него.
— Не може ли да сменим темата, ако обичате? — казвам.
И внезапно, сякаш в отговор на молитвите ми, от задната врата на къщата се разнася ожесточено чукане.
— Маги е! — провиква се Миси.
— Кажи й да влезе! — вика татко.
— Казва, че не иска. Казва, че иска да говори с Кари насаме. И че било спешно.
Мишката повдига многозначително вежди и отбелязва:
— Сега пък какво е станало?
А аз оставям салфетката си на масата и отивам при задната врата.
Лицето на Маги е подпухнало от сълзи, а косата й стърчи във всички посоки, сякаш се е опитвала да я изтръгне от корените. Прави ми знак да изляза навън. Аз се опитвам да я прегърна, но тя прави крачка назад. Цялата се тресе от ярост.
— Знаех си, че ще стане така! Знаех си!
— Какво си знаела? — паникьосвам се аз.
— Не мога да говоря за това тук. Не и когато баща ти е наблизо. Нека се срещнем в „Смарагда“ след пет минути!
— Ама… — Поглеждам назад към къщата. — Мишката е тук и…
— Значи доведи и Мишката! — срязва ме тя. — „Смарагда“. След пет минути! Чакам ви!
— Какъв, по дяволите, е проблемът пък сега? — пита Мишката, когато спираме до колата на Маги. Тя е празна, което означава, че Маги е влязла вътре съвсем сама — факт, който сам по себе си е достатъчно основателен повод за притеснение.
— Нямам представа — отговарям унило. — Но си мисля, че има нещо общо с Питър. И с онази история в „Нътмег“. За Принца на зубърите.
Мишката се смръщва и отбелязва:
— И кой казва, че това непременно е Питър?
— Според Маги е така.
— Типично! Тя продължава да си въобразява, че всичко на този свят се върти около нея.
— Да, знам, но…
Тъкмо обмислям дали да не изплюя камъчето за истинската самоличност на Пинки Уедъртън, когато вратата на бара се отваря и Маги подава глава.
— Аха, ето ви и вас! — възкликва мрачно и влиза обратно вътре.
Заварваме я седнала на бара, пиеща нещо, което ми прилича на чиста водка. Изгълтва набързо цялото съдържание на чашата си и иска втора. Мишката си поръчва един скоч, а аз се задоволявам с обичайния си „Сингапурски грог“. Имам чувството, че онова, което предстои, няма да бъде особено приятно, затова решавам, че се нуждая от нещо по-сладко за пиене.