Сянка по стъклото
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сянка по стъклото». Краткое содержание книги:
Раел се подсмихна.
— Доста си се отклонил от целта. Библиотеката е нагоре, а не надолу, намира се в кулата Синд. Но не бива да ходиш там без придружител. Знаеш ли как да се прибереш оттук?
Лиан не знаеше и Раел го упъти, обаче забеляза неуверено свитите му вежди и предложи да го съпроводи.
— Търсех Каран — сподели аакимът — и не успях да я намеря. Ти виждал ли си я? Трябваше да се срещнем рано сутринта. Странно е, че не дойде.
— О, може да е забравила — измърмори Лиан.
Аакимът се взря изпитателно в него, но Лиан не забеляза това, защото мислите му отново се отплеснаха. Кой ли беше Тенсор, от когото тя толкова се боеше? Не му се искаше да пита Раел, но въпросът пак го подсети за Огледалото, за което бездруго рядко забравяше. Особено тук, в Шазмак, където изображенията на Аакан непрекъснато му напомняха откъде е донесено, а и беше сред аакими, които го бяха направили. Така се отнесе в умуване, че пропусна думите на Раел.
— Моля те да ме извиниш — измънка Лиан. — Пак се замислих за Преданията. Питаш защо се интересувам от библиотеката ли? В по-стари времена летописците са имали задължение да възстановяват и подреждат Преданията, изгубени през Прочистването. И аз продължавам да търся, независимо дали съм във великите градове на древните, или в кръчмите на своя край. Библиотеките на аакимите сигурно са истински съкровищници на забравени сказания.
— Несъмнено — отвърна Раел, — макар че не си представям как би ги прочел. Напоследък говорим в Шазмак на общата реч, позната и на теб, но пишем на аакимски, който за тебе е съвсем неразбираем. Щом толкова искаш, някой ден ще те заведа там. Библиотекарят може и да ти помогне.
Разочарованието на Лиан явно пролича, защото аакимът се засмя и добави:
— Почакай… Ако не си много зает, ела да да обядваме заедно. След това имам някои обичайни задължения, но после ще съм свободен и ще те заведа в библиотеката.
По пътя към стаите на Раел си побъбриха оживено. Заситиха се с по-прости гозби от онези, които бе поднесла Каран първия ден, но с прекрасен вкус, колкото и да бяха непривични. Лиан поседя над купичка чай, прелистваше книгите на Раел — но не можеше да разчете и една дума. Аакимът писа половин час в някакъв бележник.
— Понякога сме доста скучни — оправда се накрая. — Какво да ти разкажа, за да те развеселя? Искаш ли да чуеш нещо за Каран?
За половин час, докато стигнат в библиотеката, Раел го развличаше със случки от детството на Каран, безбройните й лудории и шегички с аакимите, както и твърде опасните й щуротии. Веднъж дори се покатерила по външната стена на кулата Синд, защото Раел я уверил, че това е невъзможно.
— Необикновена жена — въздъхва накрая аакимът. — Умна и способна във всичко. Късметлия си ти.
Лиан не го разбра и отвърна:
— Да, много научих от нея. Започвам да вярвам, че ще съставя Велико предание.
Увлечен в разговора, Лиан дори не гледаше откъде минават, само помнеше, че изкачиха не една стълба.
Вече възприемаше Раел като приятел, на когото може да се довери. Сподели с него за края в Преданието за Възбраната и обясня какво търси.
— Не знам, Лиан. Случило се е преди много време, преди аз, а и всички останали тук да се родим — с изключение на Тенсор. А колкото и неустрашим летописец да си, надявам се дори ти да не проявиш дързостта да попиташ него.
— Но защо?
— Срамуваме се от онази епоха. Аакимите избягали уплашени, когато Шутдар навлякъл Възбраната на всички ни. Дори Тенсор побягнал. Той е горделив и не понася да му напомнят това. А ние му дължим толкова много, че си мълчим. Не споменавай това пред него, умолявам те.
Лиан обаче не даваше и пукната пара за достойнството на аакима, от когото Каран толкова се боеше. При сгоден случай изобщо не би пощадил самолюбието на Тенсор.
Библиотеката не беше каквато очакваше. Влязоха в приветливо проветриво помещение с извити стени, изненадващо осветено от високи прозорци. Но през тях проникваше и неуморното пищене на вятъра, от което той настръхваше. За пръв път се чувстваше така в библиотека.
— Има още няколко етажа — каза Раел. — Повечето книги и свитъци са тук, защото днес рядко ги ползваме. Но това е оскъдна библиотека, каквато подхожда на стражеви пост като Шазмак. Голямата е в Стасор, далеч на изток. Като аакимнинг ти имаш право да влезеш в нея, но пътешествието ще ти отнеме двеста дни, а и сега е прекалено опасно. Ще доведа библиотекаря. Казва се Емант.