Убийството на султана

– Само за отбраната на стените ли? Не забравяй флотата…

Старият вълк не можеше да остане спокоен въпреки чоплещото ума му убийство на Нюзхет и умореното от годините тяло, та се обаждаше от мястото си. Не, енергията на този човек беше неизчерпаема.

– Прав сте, професоре… – обърнах се към него с престорена скромност. – Не бива да забравяме, че градът е построен върху полуостров. И тъй като от трите страни е заобиколен със стени, морската битка е от изключително значение. За да възпрепятства османската флота, Константин щял да пусне верига през Златния рог. Но нека се върнем на темата. Василевсът имал нужда от повече бойци. Но нямало откъде да ги вземе. Източната Римска империя, чертаеща навремето съдбините на света, вече била загубила мощта си и имала нужда от чуждо покровителство, за да продължи съществуването си. Императорът знаел, че всички държави, които биха го подкрепили, са в Европа и възнамерявал да разиграе религиозната карта, за да ги подтикне да действат. Много логично намерение. Защото атаката на мохамеданите османци срещу един от свещените християнски градове можела да се тълкува като атака срещу Иисус и религията му. А и не изглеждало вероятно този амбициозен османски падишах да се задоволи само със свещения град. Да, императорът можел на това основание да вдигне накрак християнския свят. Но първо трябвало да убеди папа Николай V. Ако под егидата на папата не се сформирал голям религиозен фронт или голяма кръстоносна войска, никоя християнска държава не би дръзнала да воюва срещу страшните османци. Така второто упование на императора била помощта на папата. С прииждащите религиозни бойци щял да укрепи стените и да ги защити, а мюсюлманите, опитвали се в продължение на седемстотин години да превземат Константинопол, щели да бъдат отблъснати за пореден път…

– Но… – обади се някой от мястото си. Беше Пеями, съпругът на снималата първа госпожа. – Византийците са православни, а папата е католик… – млъкна внезапно и погледна колебливо жена си. Тя изпъшка отегчено. Горкият Пеями се обърна с последна надежда към мен. – Така ли е? Да не съм разбрал погрешно?

– Така е – успокоих човечеца. Ура за солидарността на смотаняците. Без да обръщам внимание на гневния поглед на госпожата заради подкрепата на мъжа и, отново се обърнах към групата. – Да, както каза господин Пеями, в Константинопол са живели православни християни, а в Рим – католици… Императорът е знаел това. Но какво да се прави, удавник за сламка се хваща и той бил готов на всичко, за да защити града и царството си. Мисля, че в такъв жизненоважен момент религията не е била най-големият му проблем. Сигурно си е мислел какво значение има дали са православни или католици, нали всички сме християни. Обаче жителите на Константинопол изобщо не били на същото мнение. Поради това стратегията на Константин, изградена на религиозна основа, щяла да претърпи крушение на улицата отново по религиозни причини. Но клетият Константин все още не схващал това. По ужасяващите новини от одринския дворец усещал приближаването на обсадата и изгарял от тревога как да спре младия Мехмед.