![Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/8/kolekcinert-na-kosti-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
Ето я църквата, на стотина метра.
На стълбището се тълпяха богомолци: възрастни, момиченца с плисирани бели и розови роклички, момченца с тъмни костюмчета и бели ризки.
А от прозореца на мазето - малко облаче дим.
Сакс натисна педала за газта докрай, моторът изрева.
Грабна микрофона на радиостанцията:
- Кола две до централата, край.
И в момента, в който хвърли поглед към таблото, за да се увери, че звукът на радиостанцията е на максимум, от една странична уличка, точно на пътя ѝ, изскочи голям мерцедес.
Пътниците я изгледаха ужасени, с широко отворени очи. Шофьорът натисна спирачки.
Сакс завъртя кормилото наляво, скочи с цялата си тежест върху спирачката „Хайде - замоли гумите - захапете, захапете!“ Но гладкият асфалт бе хлъзгав от жегата и утринната роса. Колата се завъртя.
Задницата се удари в предницата на мерцедеса с осемдесет километра в час. Задният капак на комбито се отвори с трясък. Черните куфари с криминологичните уреди и апарати се разхвърчаха във въздуха, разтвориха се и посипаха съдържанието си по асфалта. Богомолците се приведоха, за да се предпазят от парчетата стъкло, пластмаса и ламарина.
Пневматичната възглавница на колата се спука и спадна. Сакс закри лице. Комбито прелетя над няколко коли, удари се в една будка за вестници и се стовари нагоре с колелата. В небето се разхвърчаха хартиени и найлонови пликчета като малки парашути.
Надолу с главата, заслепена от косата си, Сакс обърса кръвта от челото и спуканата си устна и се опита да разкопчее колана. Той я държеше здраво. Ръкавът ѝ се накваси с горещ бензин. Сакс измъкна ножчето си от джоба, отвори го и сряза колана. Падна, като едва не се надяна на ножа, опита се да си поеме въздух, задави се от бензиновите изпарения.
„Хайде, момиче, излизай. Излизай!“
Вратите бяха блокирани, отзад не можеше да излезе. Сакс започна да рита предното стъкло. Беше здраво. Сви крак и с все сила го ритна. Никакъв ефект, освен че едва не си навехна глезена.
Пистолетът!
Опипа кобура. Оръжието бе изхвърчало някъде из колата. Наквасена с бензин, Сакс трескаво заопипва хартиите и уредите, разпръснати по тавана на колата.
Най-после забеляза тежкия „Глок“. Грабна го и го насочи към стъклото.
„Хайде. Отпред е чисто, още не са се насъбрали зяпачи.“
Поколеба се. Дали от изстрела бензинът няма да се възпламени?
Отдалечи пистолета колкото можеше повече от наквасената си униформа. Замисли се за момент. Натисна спусъка.
28.
Пет изстрела. Дори и напукано, стъклото на „Дженерал мотърс“ остана на мястото си.
Още три изстрела, ушите ѝ заглъхнаха. Поне бензинът не се възпламени.
Тя започна да рита отново. Най-сетне стъклото избухна като водопад от синкаво-зелен лед. Едва успя да се измъкне, и купето на колата избухна в пламъци.
Сакс смъкна накиснатите с бензин униформа и бронирана жилетка, остана по фланелка, хвърли и микрофона. Глезенът я болеше, но тя се втурна в църквата, покрай бягащите богомолци и хористи. Приземният етаж бе целият задимен. От едната страна дървеният под се пропука и избухна в пламъци.
Появи се свещеникът. Кашляше, от очите му течаха сълзи. Влачеше някаква безжизнена жена. Сакс му помогна да я извлече до изхода.
- Къде е мазето? - попита тя.
Той се изкашля силно, поклати глава.
- Къде е? - изкрещя Сакс; мислеше за Карол Ганц и малката ѝ дъщеричка. - Къде е мазето?
- Там. Но...
Оттатък пламъците.
Сакс едва виждаше вратата, толкова бе гъст димът. Една от стените се срина, старите подпори се прекършиха, хвърляйки искри. Тя се поколеба, после се втурна към подземието.
Свещеникът я хвана за ръката:
- Чакайте.
Той отвори един шкаф и измъкна пожарогасител:
- Хайде.
Сакс поклати глава:
- Вие оставате. Кажете на пожарникарите, че в мазето има полицай и една жертва.
Сакс се втурна напред.
„Ако се движиш...“
Скочи над пламъците. Но заради пушека не прецени разстоянието и се блъсна в отсрещната стена. Падна назад; косата ѝ премина през пламъците. Разнесе се миризма на опърлено. Сакс загаси пламъците и се опита да се изправи. Подът, разяден от огъня, поддаде под тежестта ѝ, лицето ѝ се удари в дъските. Пламъците от долния етаж близнаха ръцете ѝ. Тя сви юмруци.
Претърколи се настрани и се изправи на крака. Хвана дръжката на вратата за мазето, но спря.