![Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/8/kolekcinert-na-kosti-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
„Не се и съмнявам“ - каза престъпникът.
„Вижте - продължи криминологът, - знаем, че плячката е в каменната стена на въглищна шахта. Във ферма от колониалния период, която се намира на брега на река Кънектикът. Приблизително на седем километра от Лонг Айланд Саунд. Не знаем само дали е на левия, или на десния бряг на реката.“
Когато историята се разчу, свидетели разказваха, че изражението на лицето на престъпника било такова, сякаш искал да каже: „Със сигурност сте били там.“
„Може би наистина е магия, Сакс“ - помисли си Райм.
*поне на сто години, вероятно богаташко имение или бивша правителствена сграда
Огледа още веднъж таблицата, после затвори очи и отпусна глава на меката възглавница. Изведнъж му просветна. Като че му бяха ударили плесница. Ококори очи и се вгледа в таблицата.
*обича старите неща
- Сакс! Ставай!
Тя се размърда и сънена се изправи на дивана:
- Какво? Какво?...
„Старо, старо, старо...“
- Сгреших. Имаме проблем.
Тя отначало реши, че говори за здравословен проблем, и скочи. Посегна към чантата с лекарствата.
- Не, Сакс, уликите, уликите... Не съм ги разбрал правилно.
Дишането му се учести, стисна зъби.
Сакс се облече набързо, седна отново на дивана, пръстите ѝ изчезнаха в косата, започна да се чеше.
- Какво има, Райм?
- Църквата. Може да не е в Харлем. Сгреших.
Също както с престъпника, който беше убил близките на Колин Стантън. В криминологията човек, дори да изтълкува правилно сто улики, ако сгреши с една, това може да струва живота на някого.
- Колко е часът? - попита тя.
- Шест без петнадесет, минава. Вземи вестника. Отвори на програмата на църковните служби.
Сакс изпълни нареждането. Вдигна поглед.
- Какво се сети?
- 823 си пада по старото. Ако целта му е стара църква на чернокожи, не е задължително да е в горната част на града. Филип Пейтън е започнал кампанията по заселване на афроамериканци в Харлем през 1900 година. Имало е още два квартала, населени с чернокожи. В центъра, на мястото на днешния градски съд, и в Сан Хуан Хил. Сега там живеят повече бели, но... О, загубих си мисълта.
- Къде е Сан Хуан Хил?
- Непосредствено на север от Хелс Кичън. В Уестсайд. Наречен е в чест на един чернокож войник, който се сражавал в Испано-американската война.
Сакс зачете вестника:
- Църкви в центъра. В Батъри Парк е „Сименс инститют“, имат параклис и провеждат служби. „Тринити чърч“. „Сейнт Пол“.
- Те не са в района на чернокожите. Давай по на север и На изток.
- Пресвитерианската църква в Китайския квартал.
- Някакви баптиски, евангелиски?
- Не, няма в този район. Има... О, по дяволите!
Райм разбра по очите ѝ:
- Молитва при изгрев слънце!
Сакс кимна:
- Баптиската църква „Холи табернакъл“... О, Райм, сутрешната проповед започва в шест. Петдесет и девета и Единадесето авеню.
- Това е в Сан Хуан Хил! Обади им се!
Сакс грабна телефона и набра номера. Сведе глава и започна яростно да скубе веждите си.
- Отговорете, отговорете... По дяволите! Телефонен секретар. Свещеникът сигурно е на службата. - Заговори в слушалката: - Обаждаме се от полицията. Имаме улики, че в църквата ви е поставена бомба. Евакуирайте се колкото се може по-скоро.
Затвори телефона и нахлузи обувките си.
- Тичай, Сакс. Трябва да стигнеш. Бързо!
- Аз?
- Църквата е по-близо до нас, отколкото до някой участък. Ще стигнеш за десет минути.
Сакс се втурна към вратата, докато закопчаваше колана си.
- Аз ще се обадя в участъка - изкрещя Райм след нея. - И, Сакс, ако наистина обичаш да караш бързо, покажи на какво си способна.
Колата за спешни операции профуча на запад по Осемдесет и първа улица.
Изскочи на „Бродуей“, наби спирачки и обърса един автомат за вестници. Сакс едва я овладя. Спомни си всички апарати в багажника.
„Кола с тежка задница - помисли си тя. - Не взимай завоите с повече от осемдесет.“
После - по „Бродуей“.
„Спри на кръстовището. Огледай се наляво. Огледай се надясно. Няма никой. Давай!“
Профуча покрай „Линкълн сентър“ на Девето авеню.
„По дяволите!“
Яростно свистене на гуми.
Улицата бе затворена.
Девето авеню бе заградено със сини бариери заради изложението, предвидено за по-късно сутринта. Един лозунг призоваваше: „Народи от всички страни! Хванете се за ръце, светът е един!“
„Проклето ООН!“
Сакс върна на заден ход до предишната пряка, наду газта и с осемдесет се вряза в първата бариера. Около нея се разхвърчаха сгъваеми алуминиеви масички и дървени рафтове. След две преки колата изхвърча през другата бариера. Тя наби спирачки на Петдесет и девета, като използва по-голяма част от тротоара, отколкото бе възнамерявала.