Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]

„Няма да...“

Резервоарът внезапно издумтя и се пукна през средата. Мазутът започна да струи от цепнатината; пред Сакс се об­разува голяма оранжева локва, бързо се увеличаваше.

„Не избухва, ама гори, и то дяволски добре.“

Сакс отскочи назад.

Върна се в главното помещение, започна да кашля; при­веде се, започна да търси Карол и Пами. Дали 823 не си е променил правилата? Да се е отказал от подземията и да е сложил тези жертви на тавана на църквата.

Внезапно изпращяване.

Тя вдигна поглед. Масивна дъбова греда, цялата в пла­мъци, бавно се наклони към нея.

Изкрещя и отскочи настрани, но се препъна и падна теж­ко по гръб; дебелото парче дърво се наклони право към ли­цето ѝ. Сакс инстинктивно вдигна ръце.

Със силен гръм гредата се стовари върху един стол. Спря на сантиметри от лицето ѝ. Тя изпълзя под нея и се изправи.

Огледа се, взирайки се през ставащия все по-гъст дим.

„Само това не - помисли си тя. - Не трябва да допускам още една жертва.“

Задавена от дима, тя се затътри към ъгъла, който още не бе проверила.

Затича се, иззад един шкаф изникна нечий крак и я спъна.

С протегнати ръце Сакс се просна по корем. Лицето ѝ се озова на сантиметри от локва горящ мазут. Претърколи се настрани и насочи пистолета си към ужасеното лице на руса жена, която се опитваше да седне.

Сакс дръпна тиксото и от устата на жената излезе бяла пяна. Жертвата си пое дълбоко въздух.

-      Карол Ганц?

Жената кимна.

-      Дъщеря ви?

-      Не е тук. Ръцете ми! Белезниците.

-      Няма време. Хайде!

Сакс освободи глезените на Карол от въжето.

И тогава видя топящо се найлоново пликче до стената при прозореца.

Подхвърлените улики! Тези, които водеха към момичен­цето. Сакс тръгна натам. Но в този момент вратата на ко­телното се отвори с трясък и избълва вълна от горящ мазут; пликът изчезна за миг.

Тя остана вцепенена за секунда; жената изпищя. Сега ця­лото стълбище гореше. Сакс избута пожарогасителя изпод разпадащата се маса. Дръжката и накрайникът на тръбата се бяха стопили, а металният лост бе прекалено горещ, за да го пипне. Сакс отряза парче от фланелката си и вдигна фъждящия пожарогасител за основата на тръбата; хвърли го вър­ху горящите стълби. Той се задържа несигурно на едно стъ­пало, след това започна да се търкаля надолу.

Сакс извади пистолета си и когато червената бутилка бе на половината на стълбите, стреля.

Пожарогасителят избухна; парчета червен метал прехвър­чаха над главите на двете жени. Бял облак от въглероден дву­окис и талк обгърна стъпалата и задуши повечето пламъци.

-      Да се махаме, бързо! - изкрещя Сакс.

Двете жени се втурнаха по стълбите - две стъпала за едно. Сакс подкрепяше Карол. Намериха се сред ада на гор­ния етаж. Прилепиха се до стената и приведени се запромъкваха към изхода. Върху гърбовете им се сипеха нагорещени парчета от цветните витражи - образите на Исус, Матей, Де­ва Мария и самия Господ.