Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #11
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
Все още можеха да насочват към определено място, но този формат изключваше да са географски координати. Да не беше адрес?
- Бофорт не е убит под земята - отбеляза Пуласки.
Райм изтъкна:
- Този път убиецът е имал друг мотив: да убие Ти-Ти Гордън или поне някого в студиото му. Не е било необходимо да следва обичайния си метод на действие. Хайде сега да видим какво друго си събрала, Сакс.
Сакс и Купър отидоха при работната маса. И двамата си сложиха ръкавици и маски.
- Не открих отпечатъци от пръсти или обувки - каза тя. - Патологьт взе кръвни проби. Казах му, че искам резултатите за вчера. Той обеща да впрегне всички усилия.
- Други микроследи? - попита Райм.
Сакс кимна към няколко пликчета.
- Мел, започвай! - заповяда криминалистът.
Докато Купър вземаше пликчетата едно по едно и анализираше съдържанието им, Сакс прехвърли останалите снимки от местопрестъплението. Еди Бофорт лежеше по гръб със заключени с белезници ръце зад гърба, както и предишните жертви. Очевидно бе страдал от болки в корема и силно беше повръщал.
Телефонът иззвъня и на дисплея се появи познат номер.
- Ето това се казва спешно обслужване - засмя се Сакс.
- Докторе, тук е Линкълн Райм. Какво открихте?
- Странна работа, капитане - каза патологьт, използвайки бившето звание на Райм. Винаги успяваше да се държи едновременно дразнещо и свойски.
- В какъв смисъл?
- Жертвата е отровена с алфа-аманитин.
- Зелена мухоморка - уточни Купър. - Аманита фалоидес.
- Точно така.
Райм добре познаваше тези гъби. Мухоморките са известни с три неща: миришат на мед, имат много приятен вкус и са по-отровни от всяка гъба на земята.
- Кое е странното?
- Дозата. Никога не съм виждал тази отрова толкова концентрирана. Обикновено минават дни, докато жертвата умре. Тази е умряла за около час, доколкото мога да преценя.
- Доста мъчителен час - измърмори Сакс.
- Е, да, може да се каже - съгласи се съдебният патолог, сякаш не му беше хрумнало.
- Други вещества?
- Пак пропофол. Както при другите.
- Нещо друго?
- Не.
Райм понечи да затвори, но Сакс го изпревари:
- Благодаря.
- Няма...
Щрак.
- Продължавай, Мел.
Купър пусна поредната проба на газовия хроматограф.
- Това е...
- Не казвай „странно“ - сопна се Райм. - Стигат ми толкова странни неща.
- Обезпокоително. Това е думата.
- Казвай.
- Нитроцелулоза, етиленгликол динитрат, дибутил фталат, дифениламин, калиев хлорид, графит.
Райм се намръщи.
- Колко?
- Много.
- Какво е това, Линкълн? - попита Пуласки.
- Експлозив. По-точно барут. Бездимен - модерна рецепта.
- От стрелба? - попита Сакс.
- Не. Има непокътнати зърна. Не е горял.
- Да не би сам да презарежда патроните си? - попита Пуласки.
Уместен въпрос. Но Линкълн се замисли за момент и отсече:
- Не, не мисля. Обикновено само ловците и снайперистите сами пълнят боеприпасите си. А нашият извършител досега не е давал признаци, че е такъв. Изобщо не проявява интерес към огнестрелните оръжия. - Той се вгледа в компютърната разпечатка от масспектрометьра. - Не, мисля, че използва суров експлозив за саморъчно взривно устройство. - Въздъхна. - Отровата не му стига. Иска да взриви нещо.
12. Сейнт Маркс Стрийт 537
● Жертва: Еди Бофорт, 38 г.
- Служител в татуировъчното студио на Ти-Ти Гордън
- Вероятно не е първоначално набелязаната жертва
● Извършител: Вероятно Извършител 5-11
● Причина за смъртта: Отравяне с алфа-аманитин (от Аманита фалоидес, зелена мухоморка), вкаран в тялото чрез татуиране
● Татуировка: „шестстотната“
● Упоен с пропофол
- Как се е сдобил с него? Достъп до медицински материали? (Няма сигнали за кражби в района)
● Белезници
- Масов модел, непроследими
● Микроследи
- Нитроцелулоза, етиленгликол динитрат, дибутил фталат, дифениламин, калиев хлорид, графит: бездимен барут
●Планира да използва саморъчно взривно устройство?
56.
- Знаеш, че съм скептичен за мотивите.