Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Те бяха повече от вдъхновяващи.
Скорпионите на мендингите можеха да превърнат нападащ пясъчен демон в игленик от четиристотин метра разстояние, два пъти повече, отколкото би покрил някой стрелец с лък. Отрядите им действаха много бързо и новите стрели бяха заредени, преди още първите да улучат мишените си.
Или да ги пропуснат.
Шест от стрелите паднаха във водата, без да нанесат никакви щети. Една леко закачи бордовата ограда. Една премина през вражески съд, пробивайки малка дупка, която като че ли не го забави. Две отскочиха от дебелите вражески корпуси, без да нанесат никакви щети.
Отрядите заредиха и стреляха отново, като резултатите бяха подобни.
– Какво им става на тези глупаци? – тросна се Абан. – Цялото им племе притежава само едно умение! Мендинг, който не умее да се прицелва, струва по-малко и от курешка на сандала ми.
Керан присви очи, разчитайки сигналите, които си разменяха мъжете на доковете.
– Виновен е проклетият климат. Това никога не е било проблем в Пустинното копие, но откакто пристигнахме в зелените земи, установихме, че натягащите пружини на скорпионите не обичат влагата и студа.
Абан го погледна.
– Моля те, кажи ми, че се шегуваш.
Керан мрачно поклати глава.
Докато мендингите се суетяха около скорпионите, лактънските кораби се приближиха още повече. Когато навлязоха в обсега на лъковете, наблюдателите надуха роговете си и шарумите бързо възстановиха формациите си и вдигнаха щитовете си, презастъпвайки ги като люспи на змия.
Върху щитовете като дъжд се посипаха стрели. Повечето се натрошиха или се пръснаха настрани, но някои се забиха в дървото. Тук-там някои мъже извикаха от болка, когато остриетата се забиха в раменете им.
Бойците приготвиха копията си. След няколко мига лодките щяха да спрат до брега. Шарумите щяха да изчакат дъжда от стрели да спре, след което щяха да разтурят формациите си и да смажат нашествениците след слизането им на брега.
Но залповете следваха един след друг, все повече стрели пробиваха щитовете или се промъкваха през процепите, образували се след падането на улучените.
Абан извърна глава и видя, че корабите бяха спрели на разстояние от брега, достатъчно, за да могат да засипват доковете със стрели.
– Страхливци! – изплю се Керан. – Страхуват се да се бият като мъже.
– Просто ни показват, че са по-умни от нас – рече Абан. – Ако искаме да оцелеем, докато пристигнат братята на шарум ка с подкрепление, ще трябва да се приспособим.
На палубите на лактънските кораби изкараха грамадни прашки. Разнесе се звук на рог и всичките стреляха едновременно, запращайки малки бурета към шарумите, които се криеха в неведение зад щитовете си.
Снарядите се пръснаха, обливайки всичко с лепкава течност. Стомахът на Абан се сви от ужас, когато една от прашките изстреля топка горяща смола.
Тя улучи само една група шаруми, но когато демонският огън – една от тайните на зеленоземските билкари – изригна в бял пламък, той сякаш полетя по дока, като дори най-дребната искричка запалваше облените в адска течност щитове. Мъжете се разкрещяха, когато пламъците проникнаха през процепите и ги засипаха като киселина. Формациите се разпаднаха, а онези, които горяха, хукнаха към водата, като блъскаха и подпалваха всички, изпречили се на пътя им.
Точно в този момент вражеските кораби изстреляха нов унищожителен залп от стрели. Лишени от щитовете си, мнозина бяха улучени.
– Това бързо се превръща от победа в унижение за Джаян – каза Абан.
Керан кимна, а кхафитът започна бързо да пресмята каква част от плячката щяха да успеят да измъкнат, ако градът бъде превзет.
Към доковете полетяха нови бурета с демонски огън и пожарът започна да се разпространява с такава бързина, че скоро цялата дъсчена пътека по крайбрежието гореше и пламъците започнаха бързо да се приближават към мястото, където стояха Абан и Керан.
Една стрела профуча през тревата, като пропусна Абан на милиметри. Той бързо сгъна далекогледа си.
– Време е да се махаме от тук. Дай знак на Стотицата да съберат колкото се може повече коли със зърно. Ще поемем по Пътя на вестоносците, за да пресрещнем подкрепленията.
Керан беше вдигнал щита си, за да защити Абан.
– Шарум ка няма да е доволен.
– Шарум ка и без това смята кхафитите за страхливци – отвърна Абан, докато тръгваше към вратата толкова бързо, колкото му позволяваше патерицата. – Това изобщо няма да промени мнението му.