Неспокойкото [ЛП]

След като закусиха с горски плодове и си измиха ръцете в ручея, те тръгнаха надолу по дефилето. Строго погледнато, не знаеха нагоре или надолу да вървят. Но слизането винаги е по-лесно и по-приятно.

— Всъщност — разсъждаваше Трикс, докато вървеше отпред и разтваряше храстите с метлата си, — едно мъдро всезнаещо същество изобщо не може да бъде зло. Колкото е по-висш разумът, толкова по-добро е същество.

— А аз мисля, че умът и добротата изобщо не са свързани помежду си — сви рамене Тиана. — В двореца най-добрата ни прислужница е глупава като пън. Но е добричка. На всеки ще помогне, всеки ще изслуша… А рицарят-маг Гавар, например, е много умен. Но зъл.

— Тоест искаш да кажеш — колкото повече ум, толкова по-лош човек? — възмути се Трикс, смятайки себе си за добър младеж.

— Не, искам да кажа, че това по никакъв начин не е свързано. Добротата не е свързана с ума, нито с цвета на косата, нито с формата на носа. Тя е сама за себе си.

— Добре, ако това умно същество е зло, тогава ще разбере какво е ядосан добър магьосник! — строго каза Трикс.

— А ти как мислиш, що за същество ще е? — попита Тиана.

— Сфинкс! — извика Трикс.

— Може и да е сфинкс, но защо крещиш? — изненада се Тиана. Направи няколко крачки напред и възкликна: — Сфинкс!

— Съвършено вярно твърдение, но защо го повтаряте два пъти? — попита Сфинксът.

Той беше точно такъв, какъвто го описваха в легендите (въпреки че е странно, разбира се, кой би успял да види сфинкс и да го опише, нали във всички легенди посочваха, че никой не остава жив след среща с него). Размерът на Сфинкса беше като на много голям слон или среден по размер дракон. Имаше тяло на лъв, крила на орел и лице на красива (макар и с много голяма уста) жена. Сфинксът седеше клекнал в средата на дефилето, блокирайки го изцяло.

— Кажи, ти ли си това всезнаещо създание, напълно лишено от съвест? — попита Трикс.

— Точно така — отговори Сфинксът (въпреки някои очевидни признаци беше трудно да се отнесе към женския пол). — Знам всичко, което се случва на земята. Не се страхувайте от мен, деца!

— Добре — обеща Трикс. — Но защо не трябва да се страхуваме от теб?

— Защото, когато се уплашите, месото ви придобива неприятен вкус — осведоми ги сфинксът. — Затова бързам да ви успокоя — не ям всички, които срещам, а само онези, които не могат да отговорят правилно на поне един от трите ми въпроса.

— Мисля, че само ни плашиш, Сфинксе! — смело каза Тиана. — Нещо не виждам тук планина от кости!

— Че кой хвърля най-вкусното? — изненада се Сфинксът. — Не, нищо не остава след мен. Изяждам дори броните, нуждая се от желязо за перата.

Сфинксът разпери крила и стоманеното оперение проблесна.

— Тогава е странно, че изобщо пускаш някого — подозрително отбеляза Трикс.

— Кой ти каза, че пускам? Още никой не е успял да отговори на поне един от моите въпроси. Въпросите ги задавам само за да се успокои човекът и да стане по-вкусен.