Последната императрица [bg]

Имаше и безброй документи — в градските библиотеки се съхраняваше цялото знание, натрупано през дългата повече от четири хилядолетия китайска история. Това наистина бе място с несметни богатства, сърцевината на най-многолюдната страна на света — и всичко това събрано в 10000 от най-великолепните сгради на планетата.

Докато вървеше, Рандъл забеляза, че Великото вътре пустее, както пустееше и предишната вечер. Меките подметки на сандалите му не издаваха никакъв звук, когато изтича нагоре по белите мраморни стъпала на Двореца на небесната чистота. За свое облекчение откри императрица Цъ Си да седи с кръстосани крака обърната към слънцето, облечена в бяла роба. Гърбът й бе изправен, очите — затворени.

— Не биваше да ме оставяш — каза той, очаквайки да я стресне.

Цъ Си обаче не трепна. Очите й останаха затворени, изражението — напълно спокойно.

— Много си дързък да тичаш из Забранения град, сякаш е твоя собственост.

— Трябваше да ми кажеш, че си тръгваш — отговори Рандъл.

— Пленникът не уведомява похитителя си, когато смята да се измъкне. Защо аз да го правя?

— Ти не си моя пленница — каза Рандъл и устните му се изкривиха в мрачна усмивка. — Мисля, че е по-скоро обратното.

Цъ Си отвори очи. Погледът й вече беше насочен към него.

— Снощи взе тялото ми насила, Рандъл Чен. Не ме обиждай със страховете си. Ти си човек, който си взема желаното, без да помисля за последствията.

Рандъл се сдържа да отбележи, че тя го е желаела — знаеше, че императрицата ще се присмее на думите му. Вместо това сведе поглед.

— Аз съм просто мъж.

Цъ Си отново затвори очи.

— А всички мъже са зли, с изключение на Сина на небето. Той поставя земите и народа си преди всичко друго, дори пред собственото си добруване.

— Както и ти, императрице — отвърна Рандъл.

По дясната буза на Цъ Си се търкулна сълза и духът на Рандъл падна така, както блестящата капка се плъзгаше по съвършената й кожа.

— Съжалявам за онова, което направих — прошепна той.

— Ти изнасили тялото и душата ми — тихо рече тя.

Вината, която изпитваше Рандъл, се умножаваше в него като рак, делеше се и го изпълваше, докато в него не остана и капка самоуважение.

— И през цялото време си знаел, че съюзниците все още приближават.

— Нима лорд Елгин е започнал атака? — невярващо попита Рандъл.

Очите на Цъ Си рязко се отвориха. Погледът й бе изпълнен с омраза и злост.

— Ти ме предаде по най-отвратителния начин — изсъска тя. — Докато вземаше тялото ми, твоят съюзник лорд Елгин е довел силите си на три километра от тези стени. Генерал Палу изпрати хиляда души да попречат на французите и британците да разположат оръдията си толкова близо до градските стени, но татарите му били атакувани с далекобойни пушки. Останалите живи били принудени да отстъпят обратно в града.