Дъщерите на Костотрошача [bg]

Беше се стъмнило. Райън Еванс го разбра, защото в стаята стана тъмно като в рог, третата нощ, откакто се беше събудил в тази стая. Значи, ако беше прав, вече два дни и половина се намираше в мазето на Костотрошача.

За втори път в рамките на три месеца го пленяваха и го държаха против волята му под земята. Само че мъжът, който го беше пленил, нямаше как да знае, че като го беше инжектирал с нещо, от което Райън се беше вцепенил напълно, но беше в съзнание, всъщност беше дал на пленника предимство.

Беше избягал от ареста, беше откраднал колата на един от пазачите и беше прелетял през Тексас като изхвръкнал от пъкъла прилеп, тласкан от най-силния прилив на чувства от началото на цялата тази лудост. Страхът, че няма да го вземат в плен, бе изчезнал в мига на удара. А дългото принудително чакане в каросерията на пикапа на Костотрошача му даде време да се изправи пред новото предизвикателство със същата съобразителност, която му беше помогнала да оцелее в пустинята.

Изтощен от липсата на сън, той заспа веднага щом го стовариха на леглото, и се събуди много часове по-късно, когато въздействието на успокоителното премина.

Огледа стаята внимателно, не откри евентуален път за бягство и се върна в леглото, където лежа почти неподвижно цели два дни, освен когато ставаше да пие вода от едно шише до вратата и да уринира в гърнето.

Почти неподвижно, защото се оказа неспособен да владее мъката си повече от няколко часа, после нещо в него се прекърши и той се разплака.

Гърдите му се затресоха, очите му се напълниха със сълзи и Райън не успя да прогони от съзнанието си образа на дъщеря си — Бетани, която обичаше повече, отколкото някога бе мислил, че е възможно.

Използва времето, за да премисли онова, което знаеше за живота й, и то се оказа престъпно малко. Най-ранният му спомен, свързан с нея, беше за едно бебе, увито в розово одеяло, което Селин купи в „Таргет“ една седмица преди да приключат с формалностите около осиновяването.

Замисли се за личицето в онова розово одеяло, за ръчичките, които махаха безпомощно във въздуха… сви се на леглото и се разплака. Разплака се, защото седмица по-късно беше заминал на двумесечна мисия.

Спомни си как веднъж Бетани беше влетяла вкъщи с ожулени колене и ръце, разплакана, след като беше паднала от кънките си. Раните бяха повърхностни, той само я беше потупал по гръбчето и я беше уверил, че така ще стане по-силна.