![Дъщерите на Костотрошача [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/9/dshcherite-na-kostotroshacha-bg-download.jpg)
Дъщерите на Костотрошача [bg]
- Автор: Деккер Тед
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-58-5
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дъщерите на Костотрошача [bg]». Краткое содержание книги:
„Тед Декър е истински майстор на трилъра и „Дъщерите на Костотрошача“ е блестящо доказателство за това!“ Нелсън Демил, New York Times bestselling author
„Този роман не просто ти влиза под кожата — историята се загнездва в душата ти и заживява там, събуждайки болка и възхищение. Брад Мелцър, New York Times bestselling author
„Дъщерите на Костотрошача“ е истински „тур дьо форс“ на съспенса, който изисква да бъде прочетен на един дъх!“ Джеймс Ролинс, New York Times bestselling author
Само че насърчението му не премахна зачервеното й лице и присвитите очи, от които се стичаха сълзи. Това личице го преследваше сега, докато плачеше.
Ако можеше сега да върне времето назад, би се затичал към вратата, би вдигнал малкото ангелче на ръце и би го занесъл до мивката в кухнята, като през цялото време би го притискал в прегръдките си и би нашепвал, че всичко ще се оправи. Би превързал старателно незначителните й наранявания, а после би я завел в сладкарницата, за да се почерпят със сладолед, задето е толкова смела.
Мили боже, какво направих? Как може да съм бил толкова сляп?
Спомни си как скъпото му момиченце, тогава едва десетгодишно, беше влязло в кабинета му и го беше помолило да изиграят партия шах. Беше отсъствал две седмици — беше ходил на конференция в Норфък и тъкмо се бе прибрал изморен. Отговори й, както й отговаряше винаги. Може би по-късно.
Но така и не игра шах с нея. Нито веднъж!
Само да можеше да го направи сега! Едничка партия. Би продал всичко, което притежава, за да откупи онзи ден.
Райън ровеше в паметта си за спомени и трупаше болката, която идваше с тях. А после, когато не можеше да задържа в себе си толкова много мъка, се обръщаше на една страна и плачеше.
Това беше неговото покаяние. Бавно и мъчително режеше сърцето си, а тези спомени бяха солта, с която посипваше всяка рана.
После спомените му свършиха и това го разтревожи повече от самите спомени. Но накрая, след два дни, Райън най-сетне беше стигнал до своя горчив край, беше вкаменил спомените си и сега лежеше на леглото напълно неподвижен.
Обаче не бездействаше. Продължаваше да размишлява. Съобразяваше, контролираше, пестеше силата на волята си и решителността си за мига, който знаеше, че ще настъпи. Тогава щеше да се наложи да обърне гръб на чувствата и да направи каквото е нужно, за да спаси Бетани на всяка цена.
Съобразяваше и за пръв път се молеше. Умоляваше Бог да разбере болката му и да спаси дъщеря му. На всяка цена.
Защото за пръв път през живота си имаше чувството, че разбира какво е изпитал Бог. Сигурно се е чувствал като Райън, който се опитваше да спаси дъщеря си от Сатаната, решил да я направи свое дете, да натроши костите й, да прекърши духа й и да притежава нещо, което не му принадлежи.
34
Рики Валънтайн седеше на сгъваемия метален стол, стъпила здраво на циментовия под, сключила ръце в скута си и вперила поглед в тебеширените рисунки на човешки скелет, осветени от мощните халогенни лампи, захранвани от преносимия генератор навън в каменната кариера. До нея със скръстени ръце стоеше отец Хортънс. Художникът, най-вероятно Костотрошача, беше използвал бял тебешир с тънък връх, а не от онези дебелите, с които децата рисуват по тротоарите. И майсторството му беше забележително.
Това беше третото й посещение тук, ако броим и онова, когато бяха арестували Райън Еванс четири дни по-рано. Отначало рисунките по стените не хвърлиха нова светлина върху разследването. Тя вече знаеше, че убиецът има някаква мания по костите и че познава в подробности човешкия скелет. Фактът, че беше доказал познанията си, като бе изпъстрил стените с рисунки, все едно са страници от учебник по анатомия, само потвърждаваше онова, което вече знаеха.
След бягството на Райън ден по-късно Рики отново дойде, за да ги огледа повторно. Да, мотивът й не беше само чистото любопитство на следователя. Никога не беше отстъпвала от задълбоченото и добросъвестно разследване. Още по-малко би го направила в един случай, който буквално избухна в лицето й като бомба със закъснител. Нуждаеше се от пробив.
Преди три дни градът осъмна с новината, че прокурорът Бърт Уелш е бил жестоко убит от Костотрошача, или от имитатор на Костотрошача, и то в самото навечерие преди прокуратурата да оповести публично, че е тикнала престъпника зад решетките.
Проблемът се усложняваше още повече, поради факта че Райън Еванс, когото някои продължаваха да смятат за Костотрошача, беше избягал от килията си един час след убийството на прокурора. Имаше колкото искаш теории относно това как, дали и защо Райън Еванс би могъл да извърши убийството. Но докато не съберяха още улики, Рики не можеше да бъде абсолютно сигурна в нищо.
Знаеше, че Райън не е Костотрошача.
Знаеше, че анализът на почерка, който беше получила тази сутрин, го изключваше като автор на рисунките по тези бетонни стени.