Дъщерите на Костотрошача [bg]

— А защо според вас убива момичетата?

— Защото не отговарят на идеала му за дъщеря.

Всъщност имаше логика. Страховита логика. Бяха се въртели около подобни теории, но когато чу Хортънс да представя нещата толкова простичко, Рики се зачуди защо не го бяха формулирали по-рано.

— Вашият човек е мотивиран от омраза и от завист — каза свещеникът и отново сви рамене. — Но това е само моето мнение.

— А защо не наранява кожата?

Той се замисли за миг.

— Още една аномалия, свързана със смъртта на Христос…

— Бил е пронизан.

— Точно така. Костотрошача пресъздава Разпятието, но този път иска да го направи както трябва. Счупени кости, но без нараняване на плътта, както е предсказано. Дори започва от ръцете, само че не се си служи с пирони.

— Откачена работа — завъртя глава Рики.

Двамата се гледаха, потънали в размисъл относно тази хипотеза. Засега това не ги доближаваше до Костотрошача, но скоро щяха да се радват на дивиденти от факта, че разбират този човек. Стига Хортънс да беше познал.

Телефонът звънна. Кракър. Отвори апарата.

— Валънтайн.

— Рики, имаме още една жертва.

Мазето сякаш се продъни под нозете й. Усети как краката й изстиват. Първото име, което закрещя в главата й, беше Бетани. После Райън. Костотрошача несъмнено не бе имал време да търси несвързана с тях жертва.

Не можа да отговори.

— Съседите намерили Селин Еванс по лице в басейна, след като тази сутрин не вдигала телефона. Нямало кръв. Всичките й основни кости, включително гръбнакът, били счупени. Негово дело е. Трябваш ми тук незабавно.

— Бог да ни е на помощ! Пресата научи ли вече?

— Ще научат след час. Просто се върни, Валънтайн. — Звучеше така, сякаш иска да й каже още нещо. Но прекъсна.

Свещеникът чакаше, вперил поглед в нея.

— Какво има?

Рики затвори телефона.

— Тази нощ Костотрошача е убил Селин Еванс.