Дъщерите на Костотрошача [bg]
- Автор: Деккер Тед
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-58-5
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дъщерите на Костотрошача [bg]». Краткое содержание книги:
„Тед Декър е истински майстор на трилъра и „Дъщерите на Костотрошача“ е блестящо доказателство за това!“ Нелсън Демил, New York Times bestselling author
„Този роман не просто ти влиза под кожата — историята се загнездва в душата ти и заживява там, събуждайки болка и възхищение. Брад Мелцър, New York Times bestselling author
„Дъщерите на Костотрошача“ е истински „тур дьо форс“ на съспенса, който изисква да бъде прочетен на един дъх!“ Джеймс Ролинс, New York Times bestselling author
Знаеше, че Райън е отчаян баща, който прави точно това, което самата тя би направила на негово място.
Знаеше за случая много повече, отколкото биха могли да знаят хората. Бе убедена, че Костотрошача е някъде на свобода и крои следващия си ход. Остин се тресеше в паника, но нейната основна задача беше да възпре убиеца, не да държи обществеността за ръчичка, а за пръв път това означаваше да скрие някои подробности.
Морт Кракър трябваше да се справя с парализирания от ужас град. Тя беше виждала много други случаи, които бяха карали цели области в страната да се сковават от страх. Снайперистът на практика беше успял да затвори Вашингтон. Убиецът от I-9, Сладкаря от Хюстън… дълъг беше списъкът на хората, оставили дълбок белег.
А сега и Костотрошача бе хвърлил своята сянка върху Остин. По всички основни новинарски мрежи предаваха събитията, довели до задънената улица, на която се бяха озовали. Блогове и интернет новини регистрираха милиони посещения. В днешния силно технологичен свят не беше възможно да скриеш информация.
Всичко това само беше засилило страха на хората в така наречената от медиите „смъртоносна зона“. Понеже повечето жертви на Костотрошача бяха ученички, не беше чудно, че всички общински и повечето частни училища бяха прекратили занятия, докато ФБР не ги увери, че е безопасно да ги възобновят — нещо, което Рики би направила преди два дни. Кракър обаче стъпваше предпазливо след многобройните провали в това разследване.
Предният ден един турист беше намерил откраднатата бяла хонда „Акорд“ в малък къмпинг край ранчо, наречено „Гарваново гнездо“, в западен Тексас. Посланието на Райън, излъчено по радиото, най-сетне доби смисъл. Вероятно беше открил мястото и беше изпратил в ефира съобщение на Костотрошача, с което го предизвикваше да се срещнат в ранчото „Гарваново гнездо“ — точно както самият Райън твърдеше.
Екипът криминолози от далаското бюро на ФБР беше успял да намери и да снеме гипсов отпечатък от следи от гуми. Оказа се, че съответстват точно на пикапа форд F-150, който Костотрошача беше използвал преди две години.
Той искаше те да знаят, че е отвлякъл Райън Еванс.
Само че и тази информация, както и местопрестъплението в „Гарваново гнездо“, не ги беше насочила на никъде. Затова Рики беше решила още веднъж да избяга от растящото напрежение в Остин и тази сутрин бе помолила отец Хортънс да я придружи до каменната кариера, за да сподели и своето мнение за рисунките по стените. Той беше едновременно свещеник и психиатър, което го правеше изключително подходящ анализатор.
— Какво ви прави впечатление, отче?
— Кръстовете, естествено. Има мания по кръстовете.
— Колкото и по костите?
— Ами да, скелетите се подразбират от само себе си.
— Засега нямаме доказателства, но според мен надписите по рисунките ще докажат, че почеркът е на Костотрошача.
Свещеникът се приближи до рисунката, която и двамата разглеждаха: скелет в цял ръст върху набързо надраскан кръст, с приковани крака и широко разперени ръце. Нямаше въжета или пирони, които да придържат скелета към кръста. Черепът се блещеше срещу тях с две празни и кръгли очни ямки и се хилеше с идеален набор от едри зъби.
— Сам ли е избрал псевдонима си, или някой друг му го е дал? — Свещеникът се приведе и се вгледа по-внимателно в китките.
— Най-напред вестниците в Ел Пасо го кръстиха Костотрошача. После прозвището се наложи.
Той проследи един ред на латински до изображението.
— Кост Негова няма да се строши, ще погледнат на Тогова, Когото прободоха.
— Какво ще рече това?
— Пророчества, свързани с разпъването на Исус на кръста. — Очите му огледаха стената. — Според мен е по-обсебен от разпятието, отколкото от костите.
— Това е първият кръст, който намираме — отбеляза Рики.
— Фактът, че жертвите не са намерени увиснали на кръста не означава, че няма основания всяко убийство да се разглежда като разпъване на кръст. Съдейки по всичко това, според мен той пресъздава смъртта на Христос.
Рики се изправи и застана от лявата му страна, за да не пречи на прожекторите.
— Как така?
— Римляните винаги са натрошавали костите на разпъваните на кръст с тежък чук. — Той посочи фибулата с кривия си пръст. — Когато краката на жертвите бъдат счупени, те не могат да се подпират на тях и така бързо се задушават. Не са постъпили така при Разпятието на Исус обаче и това е една от най-забележителните особености, свързани със смъртта му.