Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119
Перейти на страницу:

— Къде е пистолетът? — попита.

— Моля?

— Пистолетът на Патрик.

— О — излъгах аз. — Полицаите го конфискуваха.

Последва колебание — може би с една секунда повече от обичайното — и после той каза:

— Добре.

Може би мислите, че аз съм прибрал пистолета. Не е така.

Ако си спомняте, Брук беше онази, която взе пистолета от Патрик.

Телефонният разговор, който проведох, когато се върнахме в апартамента? Обади ми се Брук. Върнах се и й помогнах да разчистим. Дори след десет години полицията откри достатъчно тленни останки, за да установи самоличността на моя братовчед, Рийс.

Но това никога няма да се случи с Нанси Мур.

Никой никога няма да открие дори най-малката следа.

О, постоянно ще я забелязват. Някой анонимно ще съобщи по телефона, че я е видял на плажа във Фиджи. Някой друг ще каже, че тя живее в манастир сред хълмовете на Тоскана. Или може би някой ще я забележи в Лондон, където понастоящем Зора е на гости на един конкретен закръглен педофил.

Нанси Мур винаги ще бъде в неизвестност, една мистерия.

Церемонията приключва. Гледам как Майрън повдига воала на Териса. И спира, защото — разбирате ли, аз го познавам — иска да се наслади на мига. Осъзнава колко редки са миговете като този и иска да спре и да го оцени.

Той просто иска този миг да не свършва.

Майрън умее тези неща.

Не съм сигурен дали одобрявам стореното от Брук и дали аз бих постъпил така на нейно място. Но не ми е мястото да поставям нейната преценка под съмнение. Нанси Мур не просто й отне сина, но я лиши и от възможността да скърби за него. Нанесе неизмерими щети на Чик и Кларк. Отне живота на Брук. Отне детето на Брук, нейното момченце, и го захвърли в пропастта, сякаш е някакъв боклук.

Вие ми кажете каква е цената за това.

Признавам също, че вероятно се държа като сексист. Ако Нанси Мур беше мъж — ако Хънтър Мур беше открил тялото през въпросния ден и беше изхвърлил като отпадък едно шестгодишно дете и заедно с това беше съсипал живота на всички тези хора, на братовчедка ми, нейния съпруг, нейното по-малко дете, дали щях да потърся отплата?

Тема за размисъл.

Брук и аз си приличаме. Свързани сме. Вероятно това, че сме свързани, невинаги се оказва за добро. Дали Брук се поддаде на напълно разбираем, моментен майчин гняв? Дали Брук би постъпила по същия начин, ако беше имала малко повече време, за да го обмисли?

Не знам.

Но също така размишлявам и над решенията на Нанси Мур като майка. Дали Нанси Мур се е страхувала първоначално да се обади в полицията, защото са щели да повдигнат обвинения срещу нея, или защото синът й е щял завинаги да остане белязан, или защото някои от съмнителните бизнес партньори на Чик са щели да й причинят нещо лошо?

А дали Нанси Мур не е осъзнавала, че най-опасният гняв е онзи на една майка, загубила детето си?

Но сега гледам как Майрън настъпва чашата. Всички скачат на крака и викат одобрително. Майрън Болитар, женен мъж, тича навън, хванал за ръка прекрасната си булка.

Ще ви спестя сълзите и прегръдките, и поздравленията.

Ще прескоча направо на първата песен за вечерта. Тя е, ами, страшно сладникава, напълно типично за Майрън. Водещият кани Майрън и майка му, Елън, на традиционния танц на сина и неговата майка. Елън Болитар трепери от болестта на Паркинсон, но Майрън взима ръката на майка си и я повежда към дансинга.

Никой не помръдва.

Музиката започва. Изборът на Елън е песен на Брус Спрингстийн. Слушам как легендата от Ню Джързи подобаващо напява:

И ако изостана,

Ти ме почакай.

Всички ги наблюдаваме как танцуват. Хвърлям поглед из стаята и оглеждам лицата им. Голямата Синди плаче истерично. По никакъв начин не прикрива жалните си вопли. Прекрасно е. Сестрата на Майрън е долетяла от Сиатъл. Брат му, Брад и неговата съпруга, Кити, отново са тук. Стоят до Мики и Ема. Мики и Ема се държат за ръце. Опитвам се да ги зяпам.

Водещият казва:

— Моля всички да се присъединят към Майрън и неговата майка, Елън, на дансинга.

Бащата на Майрън, Ал, придружава Териса до дансинга. Младият Мики заема мястото на Майрън и започва да танцува с баба си по начин, на който само един тийнейджър е способен. Есперанца открива Майрън. Тези двамата, най-близките ми приятели, танцуват заедно.

Присъединяват се и други, дансингът се изпълва. Доставя ми наслада да ги гледам.

Това, приятели мои, е животът.

Хей, и аз нямам нищо против някой сладникав момент от време на време.

Усещам, че застава до мен, преди да заговори.

— Ти си Уин, нали?

Обръщам се към Ема.

— Аз съм.

1 ... 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)