Дом [bg]

Както бяха обещали, полицейските коли от окръг Бъргън ги настигнаха на Шосе 80, докато караха запад. Майрън настъпи газта. Полицаите му помагаха да си пробива път през натовареното движение.

— На половин час, може би четиридесет минути.

— Добре — каза шериф Яникос. — Ще се обадя, ако има някаква промяна.

Майрън приключи разговора, обади се набързо на Уин и после попита Нанси:

— Защо се върна Вада?

— Ти как мислиш?

— Видяла е по новините — каза Майрън, — че Патрик се е завърнал.

— Да.

— Искала е да си признае всичко.

— Така твърди тя. Устроихме й, ами, засада. Напълно безобидно. Просто я убедихме да дойде с нас на езерото и да го обсъдим. После й взехме ключовете от колата и я помолихме да ни даде няколко дни. За да я разубедим.

— И ако не се беше съгласила?

Нанси сви рамене.

— Иска ми се да вярвам, че щяхме да намерим начин.

— Хънтър я е чакал. Когато е пристигнала на езерото.

— Да. Отишла е половин час, след като сте си тръгнали.

— Хънтър няма да спре Уин.

— Не, не мисля, че ще го направи — каза Нанси. — Моля те, можеш ли да караш по-бързо?

— А Тамрин Роджърс?

— Гаджето на Патрик от гимназията. Мислех си, че щом се прибере вкъщи, ще се раздели с нея. Но знаеш как е с тийнейджърите. Племенникът ти се е оказал прав, нали? Децата на тази възраст са самотни. Свързал се е с нея. И да, измъкнал се е незабелязано от къщи. Нямаше да е кой знае какво, ако, разбира се, ти не го беше проследил.

Те прекосиха моста „Дингмънс“. Приложението каза, че ще пристигнат след осем минути.

— Вече всичко свърши — каза Майрън.

— Сякаш да. Но аз трябва да спася сина си. Всичко това е заради него. После… ами, после всички ще продължим с живота си, нали? Полицаите ще могат да извадят тялото на Рийс от пропастта. Ще могат да го погребат наистина. Преди да поема на това приключение, се консултирах с адвокат. Познай каква е давността на престъпление като укриване на труп?

Майрън стисна волана още по-силно.

— Десет години. Замисли се. В крайна сметка укрих един труп и потулих малко веществени доказателства. Излъгах полицията за някои неща. Хънтър се измъчва от вина. Той ще се предаде, но ще пледираме, че е невинен и ще лежи много малко време, ако изобщо се стигне до там. Така че, да, Майрън, ако успеем да спасим сина ми, всичко ще свърши.

— Доста безсърдечно — каза Майрън.

— Наложително е.

— Нищо от това не беше наложително.

— Рийс беше мъртъв. Не можех да го спася.

— И си мислиш, че си спасила Патрик? Имаш ли представа как се е отразило всичко това на едно шестгодишно момче?

— Той беше едва на шест.

— И ти просто си потулила всичко. Съпругът ти се е пропил. Дъщеря ти е трябвало да се справи със загубата на брат си. Вада… дори не мога да си представя как ли се е объркал и нейният живот. Ами Брук и Чик, и Кларк? Осъзнаваш ли какво си причинила на всички тези хора?

— Няма нужда да се оправдавам пред теб. Една майка винаги ще защити детето си. Просто така стоят нещата. А момчето ми вече се върна. Ще му помогнем. Всичко ще бъде наред. Ще го заведа обратно вкъщи. Щом си е вкъщи, вече всичко ще бъде наред.