Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119
Перейти на страницу:

Майрън зави по пътя „Олд Оук“. В началото на алеята бяха спрели четири полицейски коли. Шериф Яникос се представи.

— Стояхме настрана. Иска да види майка си.

— Това съм аз — каза Нанси.

Тя се затича към дърветата. Майрън я последва.

— Не — каза му тя. — Стой настрана.

Тя навлезе в гората. Майрън се обърна към шериф Яникос.

— Сега не мога да ви обясня защо, но не бива да я оставяме сама. Трябва да тръгна след нея.

— И аз ще дойда — каза той.

Майрън кимна. Те забързаха след нея нагоре по хълма. В далечината изграчи птица. Продължаваха да вървят. Тичешком, Нанси погледна през рамо, но нито спря, нито им извика да не се приближават. Искаше да отиде при Патрик възможно най-бързо.

Една майка винаги ще защити детето си.

На върха на хълма Нанси рязко спря. Ръцете политнаха към лицето й, сякаш в шок. Майрън ускори крачка. Свърна вляво. Шериф Яникос го последва. Когато излязоха от горичката, видяха онова, което беше видяла и Нанси.

Патрик беше насочил пистолета към главата си. Не плачеше. Не беше в истерия.

Усмихваше се.

Нанси колебливо направи крачка към него.

— Патрик?

Гласът на Патрик се разнесе високо и ясно сред тишината на гората.

— Не се приближавай.

— Вече съм тук — каза Нанси. — Вече съм тук и ще те заведа у дома.

— Аз съм у дома — каза той.

— Не те разбирам.

— Наистина ли си мислиш, че останах в колата?

— Какво, миличък? Не знам за какво…

— Докарахте ме тук. Казахте ми да стоя в колата със затворени очи.

Патрик отново се усмихна, насочил пистолета право в слепоочието си.

— Наистина ли си мислиш, че ви послушах?

Видях всичко… бях там… те просто… просто захвърлиха тялото му в онази пропаст. Сякаш беше едно нищо. Сякаш Рийс беше едно нищо…

— Аз го убих — каза Патрик и в този момент една сълза се стече по бузата му. — А вие го изхвърлихте тук. Накарахте ме да живея с този спомен.

— Всичко е наред — каза Нанси с треперещ глас. — Всичко ще бъде наред…

— Виждам го всеки ден. Да не мислиш, че успях да го забравя? Да не мислиш, че успях да си простя? Или пък на теб?

— Патрик, моля те.

— Ти уби и мен, мамо. И мен изхвърли в пропастта. И сега двамата с теб трябва да си платим.

— Ще го направим, миличък. — Нанси се огледа отчаяно наоколо, в търсене на някакво спасение. — Виж, Патрик, полицията е тук. Те знаят всичко. Всичко ще бъде наред. Моля те, миличък, свали пистолета. Тук съм и ще те заведа у дома.

Патрик поклати глава. Гласът му, когато отново проговори, беше леденостуден.

— Не за това си тук, мамо.

Нанси падна на колене.

— Моля те, Патрик, просто свали пистолета. Нека си вървим у дома. Моля те.

— Господи — прошепна шериф Яникос, — ще го направи.

Майрън също мислеше така. Обмисли възможността да направи нещо, да се втурне към момчето, но нямаше как да стигне до него навреме.

— Тук съм си у дома — каза Патрик. — Тук трябва да бъда.

Той запъна ударника на пистолета.

Нанси изкрещя:

— Не!

— Не те повиках тук, за да ме спасиш — каза Патрик. Пръстът му се разтрепери, докато натискаше спусъка. — Повиках те тук, за да ме видиш как умира…

И тогава един друг глас — женски глас — извика:

— Спри!

За миг всичко замръзна. Майрън погледна наляво. Брук Болдуин стоеше от другата страна на горичката заедно с Уин.

Брук тръгна към момчето.

— Всичко свърши, Патрик.

Патрик все така държеше пистолета опрян в главата си.

— Госпожо Болдуин…

— Казах, че всичко свърши.

— Не се приближавайте — каза Патрик.

Брук поклати глава.

— Ти беше едва на шест години, Патрик. Беше малко момче. Беше нещастен случай. Не те виня. Чуваш ли ме, Патрик?

Тя направи още една крачка към него.

— Всичко свърши.

— Искам да умра — изплака той. — Искам да бъда с Рийс.

— Не — каза Брук. — Стига толкова смърт и разруха. Моля те, Патрик. Моля те, не увеличавай болката ми.

Тя протегна ръка.

— Погледни ме.

Патрик я погледна. Брук изчака, докато се увери, че той я гледа право в очите.

— Прощавам ти — каза тя. — Ти беше просто едно малко момче. Нямаш вина. Рийс, моят син, твоят приятел… той не би искал това, Патрик. Ако се беше случило обратното, ако Рийс беше застрелял теб, ти щеше ли да му простиш?

Пистолетът потрепери в ръката на Патрик.

— Щеше ли?

Патрик кимна.

— Моля те, Патрик. Дай ми пистолета.

1 ... 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)