Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 109 110 111 112 113 114 115 116 117 ... 119
Перейти на страницу:

— Затова изпратихте на Уин онзи анонимен имейл.

— Знаех, че Уин не се е отказал. Ако откриеше Патрик — ако успееше да го спаси, — всичко щеше да изглежда много по-достоверно. Затова уредих Уин да отиде на гара „Кингс Крос“ по същото време, когато и Патрик щеше да бъде там. Не беше трудно да намеря подходящо място. В интернет лесно можеш да разбереш къде проституират малолетните.

— Но не мина по план.

— Меко казано — не — отговори тя. — Когато Уин уби онези мъже, Патрик избяга. Обади ми се паникьосан. Казах му да намери някакъв хотел и да не мърда оттам. Но тогава го откри Дебелия Ганди.

— Значи, когато през сълзи ми благодари, че съм му спасил живота…

— Не се преструвах.

Тя погледна Майрън в очите с надеждата да срещне утеха или може би малко разбиране.

— Ти наистина му спаси живота. Аз обърках всичко. Аз обърках всичко от самото начало. Ще кажеш, защо не постъпи така или защо не постъпи иначе. Не знам. Обмислих всяка ситуация и направих онова, което вярвах, че е най-добре за сина ми. И първоначално сякаш бях взела правилното решение. Патрик забрави за случилото се. Сестра ми живее във Франция. Той прекарваше доста време при нея. Училището много му харесваше. Беше щастлив. Ние му липсвахме, разбира се. Липсваше му и сестра му. И да, това беше едно от по-трудните решения — да не казваме истината на Франческа. Но тя не би могла да опази подобна тайна — не и когато беше едва на десет години. Опитахме се да я утешим, опитахме се да й кажем, че брат й наистина е добре, но тя неминуемо страдаше. Беше труден избор.

Тя наклони глава.

— Ти би ли й казал?

Майрън искаше да й отговори, че от самото начало никога не би постъпил по този начин, но това му се струваше очевидно.

— Не знам — каза той. — Но ти си съсипала живота на всички, не мислиш ли? Съпругът ти не е можел да живее по този начин. Брук, Чик, Кларк — всичко, което си им сторила, цялото страдание, което си ги накарала да преживеят.

— Рийс беше мъртъв — каза тя. — Не го ли разбираш? Нищо не можеше да го върне. Не можех да го спася. Можех единствено да спася собствения си син.

Майрън усети как телефонът на Нанси вибрира в ръката му. Той погледна номера на екрана и го прочете на глас.

— Това е Патрик! — Нанси го грабна от ръката му и го сложи до ухото си. — Ало? Патрик?

Майрън го чу как плаче.

— Мамо?

Звучеше много по-малък от шестнайсетгодишен младеж.

— Тук съм, детето ми.

— Те знаят какво направих. Аз… аз искам да умра.

Нанси стрелна Майрън с поглед.

— Не, не, послушай мама. Всичко ще бъде наред. Просто кажи на мама къде си.

— Знаеш къде съм.

— Не, не знам.

— Мамо, помогни ми.

— Патрик, къде си?

— Искам да се самоубия. Искам да се самоубия, за да бъда заедно с Рийс.

— Не, миличък, послушай ме.

— Сбогом, мамо.

Той прекъсна връзката.

— Господи.

Телефонът падна от ръката й.

— Заедно с Рийс — повтори на себе си Майрън. Той я сграбчи за раменете.

— Къде изхвърлихте тялото на Рийс?

Изведнъж тя се отскубна от ръцете му и затича към колата си. Майрън я последва и я изпревари.

— Аз ще карам — каза той. — Къде е той?

Нанси се поколеба.

Майрън си припомни как Патрик седеше до кухненската маса. Думите му звучаха сковани и равнодушни, защото лъжеше. Но накрая гласът на Патрик се промени, звучеше развълнувано…

Видях всичко… бях там… те просто… просто захвърлиха тялото му в онази пропаст. Сякаш беше едно нищо. Сякаш Рийс беше едно нищо…

Защото казваше истината.

— Искаш ли синът ти да живее, или да умре? — изкрещя Майрън. — Къде е тази пропаст, Нанси?

Глава 35

Според приложението в телефона на Майрън пътуването с кола до езерото Чармейн, като се вземе предвид движението в момента, щеше да отнеме повече от деветдесет минути. Майрън първо се обади в шерифския участък на окръг Пайк, за да ги информира за ситуацията. Свързаха го директно с шериф Даниъл Яникос.

— Намирам се в патрулната кола — каза шерифът. — Къде е момчето?

— Изкачете се до края на пътя „Олд Оук“ край езерото Чармейн — каза Майрън. — Ако вървите четиристотин метра на юг, ще стигнете до една пропаст.

— Знам я — каза шериф Яникос.

— Името му е Патрик. В момента е там.

1 ... 109 110 111 112 113 114 115 116 117 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)