Дом [bg]

Автор: Кобен Харлан
Серия: Майрън Болитар #11
Год: 2018
Язык: болгарский
Год: Колибри
ISBN: 978-619-02-0327-8
Переводчик: Богдан Русев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.

Перейти на страницу:

— Не — каза Нанси. — Нищо подобно.

— Всъщност няма значение. Той е едно шестгодишно момче. У него е зареденият пистолет на баща му. Държи го в раницата си. Носи го със себе си на училище. Един ден — може би още в деня, когато го е намерил, не знам — той има среща с другарчето си Рийс Болдуин. Играят си край дърветата в дъното на задния двор. Поне така си казала на Франческа. Бавачката, Вада Лина, не ги е наблюдавала много внимателно. А може и да е. Не знам. Тя е просто едно уплашено хлапе в чужда държава. Какво разбира тя?

Нанси Мур стоеше напълно неподвижно. Майрън би си казал, че дори не диша.

— Не знам дали са играели на някаква игра. Не знам дали изстрелът е бил по случайност. Не знам дали Патрик е бил ядосан заради баща си. Не знам нито едно от тези неща. Но знам, че едното шестгодишно дете е застреляло другото.

— Беше нещастен случай — каза Нанси.

— Може би.

— Беше.

— А всичко останало след това?

— Ти не разбираш — каза Нанси.

— О, мисля, че разбирам. Отишла си до дома на семейство Болдуин, за да вземеш сина си. Предполагам, че Патрик е застрелял Рийс точно преди да пристигнеш. Секунди преди това. Защото ако го беше застрелял, да кажем, десет минути преди това, Вада щеше да се е обадила в полицията.

— Чух изстрела — каза Нанси. — Паркирах колата и…

Майрън кимна. Звучеше логично.

— Изтичала си на двора.

— Вада и аз… и двете се втурнахме към него. Но беше твърде късно. Куршумът… Рийс беше прострелян в главата. Не можехме да направим нищо.

Мълчание.

— Защо просто не се обади в полицията? — попита Майрън.

— Знаеш защо. Пистолетът беше наш. Мой, всъщност. Аз го купих. Хънтър и мен — щяха да ни подведат под отговорност. Има такива случаи. Бях чела за един баща, който държал под леглото си зареден пистолет. Шестгодишният му син го намерил. С четиригодишната си сестра решили да си поиграят на каубои и индианци. Застрелял я на място. Осъдили бащата за непредумишлено убийство и лежал осем години в затвора. Замислих се за това. Замислих се и за Патрик. Да, той знаеше, че се караме. Беше ни чул. Въпреки че беше на шест години, представи си, че някой беше решил, че има някаква връзка. Представи си, че някой беше казал как не го е направил случайно, а го е убил нарочно. Патрик щеше да бъде белязан за цял живот — детето, убило друго дете. А после се замисли за Брук и Чик. Някой от тях двамата да ти прилича на човек, склонен да прощава?

— Затова си решила да инсценираш отвличане — опита се да каже Майрън с равен глас.

Тя не си направи труда да отговори.

— Как накара Вада да ти съдейства?

— Казах й, че според полицията виновната е щяла да бъде тя. Нейно задължение е било да наблюдава децата. Казах й, че ще я обвинят и че ще я вкарат в затвора. Казах й, че за нейно добро трябва да прави каквото й кажа. Вада беше уплашена, твърде объркана, за да ми противоречи. Когато започна да размисля, вече се беше оплела твърде много в лъжата.

— И после си почистила мястото. Предполагам, че е имало кръв.

— Не много. А и бяхме сред дърветата. Почистих всичко.

— Преговаряш отново историята с Вада. Завързваш я в подземието. Тръгваш си и се обаждаш на Брук. Казваш й, че току-що си пристигнала пред дома й и че никой не ти отваря.

— Точно така.

Майрън преглътна.

— Къде беше Патрик?

— Заведох го вкъщи. Казах му да се скрие, докато баща му не се прибере.

— Ами Рийс?

Нанси го погледна в очите. Без никакво колебание тя каза:

— Сложих го в една кофа за боклук в дъното на гаража ни.

Останалото беше ясно.

— Когато Хънтър се прибра, опита ли се да те разубеди?

— Да. Искаше веднага да си признаем. Но към този момент вече беше твърде късно. Вече бях инсценирала отвличането. Тези неща — разрастват се като лавина. Хънтър не беше виновен. Той е слаб човек. Не успя да преживее стореното. Започна да пие. Вероятно сам можеш да се сетиш за останалото. Не беше трудно да намеря фалшива лична карта, макар че с всички тези полицаи наоколо ми отне известно време. Хънтър държеше Патрик в къщата край езерото. В някакъв момент го измъкнахме зад граница. Новото му име беше Пол Симпсън.

— Защо сега го върнахте обратно вкъщи?

Тя сви рамене.

— Започна да става твърде подозрително. От училището започнаха все по-стриктно да проучват произхода на учениците. Хората започнаха да задават въпроси. Нямаше как да продължаваме вечно. Франческа трябваше да разбере, че брат й е жив. Но преди всичко Патрик също искаше да се прибере вкъщи. И двамата с Хънтър го обсъдихме. Мислехме да го накараме просто да отиде в някое полицейско управление и да си съчини някаква история, как е успял да избяга. Но това щеше да доведе до още въпроси.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?