Без светлина [bg]
- Автор: Линдсей Дэвид
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без светлина [bg]». Краткое содержание книги:
След това посъветвали Равив да не се връща в Марсилия и съвсем да се скрие. Наредили му да отиде в Лондон, да си намери работа и по никакъв начин да не влиза във връзка с „Мосад“. След една година, през декември 1970, се свързали с него и му казали да отиде в Париж. Там изминали още три месеца, преди да се появи ръководител от „Мосад“, който прекарал един месец при него. Бил избран за специална мисия, която щяла да се превърне в характерна особеност за цялата му кариера.
Било бурно време за „Мосад“ във Франция. 1970-те се превърнали в десетилетието на терористичните революционни групи, бандата „Баадер-Майнхоф“ в Германия, японската „Червена армия“, италианската „Червена бригада“, баските в Испания, „Action Directe“ във Франция и пет различни палестински организации. Рано или късно на всички тях им се наложило да преминат през Франция и да останат там за различен период от време.
Езиковите умения на Равив, както и предпочитанието му да действа сам, били считани за изключително ценни при тези обстоятелства. Бил определен за „единак“, изключително рядък „katsa“ дори за новаторските стандарти на „Мосад“. Той не използвал агенти и действал съвсем сам; съществуването му било неизвестно за други сътрудници на „Мосад“. Макар че „Мосад“ разполагал с три бойни групи „kidon“ — малки оперативни ядра в подразделението „Мецада“, извършващи политически убийства и отвличания по целия свят, по това време се появили нужда от „замаскирани“ удари, убийства, изглеждащи като естествена смърт. Обектите били трима мъже и една жена сред дипломатите на четири различни посолства, които поддържали съществени тайни връзки с терористични организации. Едно традиционно политическо убийство — макар че израелците изобщо не били свързвани със смъртните случаи — би предизвикало голям шум и би създало затруднения, които само можели да навредят на израелските интереси.
Равив свършил задачата си за деветнайсет месеца, идеален срок според неговите началници. Ударите му изобщо не били открити.
През 1975 година Йозеф Равив се върнал в главното управление на „Мосад“ в Тел Авив. Като един от главните експерти на „Мосад“ по тероризма, следващата година той преподавал на офицерите „katsa“ в института, осъвременявайки подготовката им в оперативни техники за техните европейски центрове. В края на 1976 година Равив се изгубил от погледа.
През май 1978 година Равив се появява в Буенос Айрес като Виктор Сориа, богат каталонец от Барселона. Въпреки че Аржентина отдавна проявява открити симпатии към нацистите, както по време, така и след войната, през втората половина на седемдесетте години „Мосад“ се занимава с подготовка на аржентинската тайна военна полиция и споделя разузнавателни сведения за нейните операции срещу бунтовници в различни периоди на аржентинската „мръсна война“. Осигурява и оръжие, като в началото на осемдесетте години продажбите на израелско оръжие възлизат на седемнайсет процента от общия оръжеен внос на Аржентина.
Израелската „реална политика“ обаче притежава лице, което никога не разкрива, и си има своя собствена памет, освен официалната. Макар че Южна Америка е добре известна като убежище за нацистки военни престъпници, повечето хора се сещат само за прочути германци като Адолф Айхман, Клаус Барбие и д-р Йозеф Менгеле. Но там има и други, десетки безименни по-нисши немски офицери, а също и онези личности от окупацията, изпълнявали нацистките жестоки директиви — хърватски усташи, румънски легионери, украински националисти. Тези мъже също като нацистите са избягали в Южна Америка, за да избягнат наказанието за своите престъпления и повечето от тях започват нов живот в Аржентина.
От 1978 до 1981 година Виктор Сориа живее в Аржентина и работи към аржентинската тайна полиция. Но това не е единствената му мисия. Той живее сам сред единайсетте милиона души на Буенос Айрес, но и много пътува, понякога наема лодка и се отправя нагоре по река Парана, спирайки в Росарио, Гойя или Кориентес и пътува навътре по сушата. Пътува до отдалечени ферми в централните пампаси, на юг до прашните и голи нефтени поля на Патагония и на север в тресавищата на Гран Чако. Понякога пресича река Пилкомайо и влиза в Парагвай на генерал Строснер, друг път пресича Рио де ла Плата към Монтевидео в Уругвай. Нито една разузнавателна служба извън „Мосад“ не успява да се сдобие с информация за работата на Сориа в Аржентина, но когато Равив се връща в Израел през 1981 година, той е станал вече легенда в света на разузнаването.
До края на 1981 година отново работи в института на „Мосад“, но този път преподава на агенти от типа „kidon“ методологии при замаскирани убийства.