![Златният бряг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/9/zlatniyat-bryag-bg-download.jpg)
Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
Тази последна мисъл ме наведе на следната асоциация на думи: криминални = Белароса. Замислих се за момент за приятелчето си Франк. Мистър Белароса бе лежал в затвора веднъж през престъпния си живот, и то за данъчни нарушения. Но очевидно Белароса продължава да върши данъчни измами, тъй като положително не декларира приходите си от наркотици, проституция, хазарт, контрабанда или от каквото и да е друго в този бранш.
И тъй, стоях там, загледан надолу по Уолстрийт, изпитвах съжаление към себе си, ядосвах се на несправедливостите в живота и наистина се вбесявах от мисълта за всички престъпници, които днес не бяха посетени от служители на правителството.
И точно тогава, мисля, с мен започна да става нещо странно: започнах да губя вяра в системата. Аз, защитникът на системата, поборникът на идеята за законност и ред, патриотът и републиканецът, за бога — изведнъж се почувствах отчужден от страната си. Предполагам, това е естествената реакция на всеки честен човек и добър гражданин, който е бил поставен в една категория с Ал Капоне и Франк Белароса. Предполагам също, да си призная, че това е назрявало от известно време.
Спомних си думите на Франк Белароса: „Да не си скаут или нещо такова? Всяка сутрин ли отдаваш чест на знамето?“
Да, отдавах. Но тогава осъзнах, че всичките ми години на примерен гражданин имат стойност само дотолкова, доколкото ще ми осигурят една благоприятна предварителна характеристика пред съдията.
Разумът ми — не, инстинктите ми за самосъхранение — ми подсказаха, че трябва да престана да бъда добър гражданин, ако искам да бъда свободен гражданин. И сега какво — доброволно отстъпване или елате да ме гепите, ченгета? Елате да ме гепите, ченгета.
Познавах, разбира се, човека, който действително можеше да ми помогне, и ми се щеше точно в този момент да имах телефонния му номер.
19.
„Дай на Цезар това, което е на Цезар“ — цитира Франк Белароса. — Но — добави той — никога повече от петнайсет процента от нетната си печалба.
Аз давам подобен съвет на клиентите си, но им препоръчвам седемнайсет процента от коригирания брутен приход и таксувам времето, което им отделям. Същото, предполагам, прави и Франк Белароса в известен смисъл.
Беше петък вечерта и аз седях на моята маса в коктейлния салон на „Крийк“. Той беше препълнен и всичко изглеждаше точно както ви го описах, когато разказвах за една друга петъчна вечер тук, с тази разлика, че сега срещу мен на масата седеше Епископа.
Дори без да се оглеждам, усещах как от всички страни чифтове очи поглеждаха ту мен, ту приятеля ми Франк. Лестър Ремсън седеше на съседната маса заедно с Рандъл Потър и Алън Дюпо, който, навярно си спомняте, осигуряваше на правителството фронтален наблюдателен пост към Алхамбра.
Тук беше и преподобният мистър Ханингс, който седеше с още трима мъже на масата в ъгъла, близо до големия панорамен прозорец. Беше в екип за голф, с наметнато върху раменете спортно сако и с чаша червено вино в ръка. Забелязал съм, че епископалните и католическите свещеници пият предимно червено вино на обществени места, което, предполагам, не подкопава авторитета им, тъй като червеното вино се сервира на олтара, за разлика от студената бира.
На една друга близка маса, която очевидно бе запазена за хора с холандска кръв, седяха Джив Рузвелт, Мартин Вандърми и Сирил Вандербилт, който вероятно бе дошъл тук от „Пайпинг Рок“, решил една вечер да удостои с присъствието си по-бедните квартали.
Салонът продължаваше да се пълни и, както се казва в древните каменни надписи, „всички бяха там“. Плюс още някои. Имах странното чувство, че беше плъзнал слухът, че Сатър е довел Белароса в клуба и всички се тълпяха тук да зяпат. Не, не. Това си беше една обикновена петъчна вечер.
Франк щракна с пръсти на стария Чарли, бивш сервитьор в ресторанта, който след като бе сервирал милионното си ястие, бе пуснат да пасе в коктейлния салон, където можеше да пие, да пуши, да разговаря и да се държи свободно като членовете на клуба. Чарли, разбира се, пренебрегна щракването с пръсти и Франк изщрака още веднъж и извика:
— Ей!
Аз трепнах и казах:
— Аз ще се погрижа за питиетата.