Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
Ланселот не отговори. Крал Бан се усмихна, кралица Илейн гледаше с отвращение, а Галахад побърза да ме отведе при дрехите и оръжията ми, а след това се спуснахме към осветения с факли кей, където ни чакаше лодка. Галахад, който все още беше облечен с тога, носеше някакъв чувал, който метна на малката палуба на лодката. Чувалът издрънча.
— Какво е това? — попитах аз.
— Оръжието ми и моята ризница — каза той. Отвърза лодката и скочи в нея. — Идвам с теб.
Лодката се отдели от брега, понесена от вятъра, издул тъмното й платно. Носът пореше водата и вълните с нежна ласка изпращаха бягащата лодка. Галахад си свали тогата и я хвърли на лодкаря. След това започна да си облича войнишките дрехи, докато аз гледах назад към двореца. Той сякаш висеше в небето като кораб, който плува сред облаците, или като звезда, спуснала се до земята; дворец на мечтите, убежище, където управляваха справедлив крал и красива кралица, където пееха поети и старци можеха да изучават въпроса за размаха на англеските криле. Инис Трийбс беше толкова красив, напълно съвършен в своята красота.
И напълно обречен, ако ние не успеехме да го спасим.
Сражавахме се две години. Две години срещу противник, който ни превъзхождаше във всичко. Две години величие и безчестие. Две години кланета и пирове. Години на победи и поражения, на счупени мечове и строшени щитове. И през всичките тези месеци и във всичките горещи битки, в които смели мъже умираха, задавени в собствената си кръв, а обикновени войници вършеха невероятни дори за самите тях подвизи, аз нито веднъж не видях Ланселот. Въпреки това поетите го наричаха герой на Беноик, най-съвършения воин, боец над бойците. Поетите разправяха, че защитата на Беноик е в ръцете на Ланселот, не в моите, не в ръцете на Галахад или Кълхуч, а на Ланселот. А Ланселот по цял ден лежеше в леглото и молеше майка си да му носи вино и мед.
Е, не през целия ден. Понякога Ланселот също се сражаваше, но винаги на миля от мястото на битката, така че да може първи да се върне в Инис Трийбс и да оповести победата. Той знаеше как да си разкъса наметалото, да изтъпи меча си, да разроши намазнената си коса и дори да нарани лицето си и в такъв вид да се домъкне вкъщи като герой. Тогава неговата майка нареждаше на поетите да съчинят нова песен, която търговци и моряци разнасяха из цяла Британия, така че накрая дори в далечната страна Регед, на север от Елмет, вярваха, че Ланселот е новият Артър. Саксите се страхуваха от него, а Артър му изпрати в дар бродиран колан за меч с богато украсена с емайл тока.
— Мислиш ли, че животът трябва да бъде справедлив? — попита ме Кълхуч, когато наскърбен му казах за подаръка.
— Не, господарю — казах аз.
— Тогава нека Ланселот да не те разстройва — каза той. Кълхуч беше командирът на кавалерията, останала в Арморика, след като Артър се беше върнал в Британия. Кълхуч беше и братовчед на Артър, но изобщо не приличаше на моя господар. Кълхуч беше нисък, космат скандалджия с дълги ръце, който не искаше нищо друго от живота освен много врагове, пиене и жени. Артър го беше оставил начело на тридесет мъже с тридесет коня, но всички коне бяха измрели, а половината от хората си бяха тръгнали, така че Кълхуч се сражаваше като копиеносец. Аз присъединих моите хора към неговите и минах под негово командване. Той с нетърпение очакваше войната в Беноик да свърши, за да се върне отново при Артър и да се бие редом с него. Кълхуч обожаваше Артър.
Ние водехме странна война. По времето на Артър франките били все още на няколко мили на изток, където земята е равнинна и няма гори — идеално място за тежката кавалерия, но сега врагът вече беше навлязъл дълбоко в горите, покрили възвишенията в централната част на Беноик. Крал Бан, подобно на Тюдрик от Гуент, беше заложил главно на укрепителните съоръжения, но докато в Гуент можеше да се строят масивни крепости и високи стени, в Беноик горите и хълмовете предлагаха на враговете множество пътеки, които минаваха покрай крепостите, кацнали по върховете на възвишенията и пазени от обезверените войски на Бан. Нашата задача беше да вдъхнем нова надежда на тези войски като използваме тактиката на Артър с бързите походи и изненадващите атаки. Гористите хълмове сякаш бяха правени за такива битки и нашите хора бяха несравними. Малко са удоволствията, които могат да се сравнят с радостта от сражението, последвало една добре направена засада, когато врагът е заставен да сведе оръжие. По дългото острие на Хюелбейн се появиха нови белези.